Лира Литературно-рекламна Агенция
През септември компанията за електронни четци Кобо разкри кои книги нейните клиенти изчитат до края. Красноречив е фактът, че бестселърът на Дона Тарт „Щиглецът” е бил дочетен едва от 44% от ползвателите на Кобо. Същото важи за болшинството бестселъри, които по принцип не попадат в класацията на най-дочитаните книги, твърди сайтът www.electricliterature.com. Тези данни са важни както за читателите, така и за писателите и книгоиздателите.
Дали скоро няма да сме свидетели на сюжети, диктувани от маркетинговите отдели? И провал ли е за индустрията наполовина прочетената книга и ако е – за кого – за читателя или за писателя?
Със сигурност има книги, които биха могли да са по-добре написани; има и читатели, които могат да са по-търпеливи и склонни на предизвикателства. Анализът може да помогне на писателите да подобрят писането си, а много читатели биха спечелили от дочитането на дадена книга. И все пак наполовина прочетените книги не са задължително провал, нито пък е грешка на читателите оставянето им. Особено когато става дума за нехудожествена литература, поезия или сборник с разкази. Човек може да научи много от историческите четива, без да ги довържи, а стихотворенията или разказите не е задължително да се четат накуп. Но дори и наполовина прочетен роман може да даде много на читателя.
Много фактори влияят на избора на читателя да дочете или не някоя книга. Много от хората четат по няколко книги едновременно с различна степен на напредване. Понякога те забравят за някое томче, дори и да им доставя удоволствие, защото просто отварят следващото. Но довършват книги, които не им допадат, защото трябва да ги върнат на библиотеката или са се ангажирали с тяхното прочитане в някой клуб. В този смисъл, наполовина прочетената книга не винаги е провал, така както довършената не винаги е успех.
Всъщност има логика бестселърите да не са винаги дочитаните книги. Те са най-продаваните, тези, които читателят избира импулсивно или се купуват от хора, които рядко прочитат повече от 1-2 заглавия на година.
Добро четиво, купувано от нишова общност, ще бъде завършено от много повече хора, отколкото това, което лелите подаряват за Коледа. Сред най-недовършваните книги са класики като „По следите на изгубеното време”, „Одисей”, „Моби Дик” и т.н.
Това често се приема като доказателство, че или тези книги са непризнато отегчителни, или тези, които твърдят, че ги харесват, са всъщност позьори. Но всъщност основното предизвикателство в тези книги, както и в „Щиглецът”, е дължината. По-вероятно е да зарежете по средата дебел том, независимо дали авторът му е Панкол, Кинг или Роулинг.
Светът би загубил, ако дългите или трудните книги бяха написани по-къси или по-лесни за четене. Хората, които се отдават на дългите или трудните четива, често ги намират са най-удовлетворяващите. Може би само половината от хората ще довършат „2666” на Боланьо, но точно те ще се наслаждават в пъти повече от поне 80% от читателите на схематично написана мистерия. Това може да се отнася и за „Щиглецът”. Оказва се, че книгата се нарежда сред първите според индекса Хокинг – класация на книгите с най-много подчертавани параграфи. Повечето от най-често подчертаваните пасажи от книгата на Дона Тарт са в края на книгата. Това означава, че именно читателите, проявили най-голямо търпение, са се наслаждавали най-много на финалната част на романа.
Но дори и тези, които не успяват да завършат някои от дебелите класики, със сигурност извличат по-голяма полза от страниците, преминали пред погледа им, отколкото ако не се бяха докоснали и до тях. А това съвсем не е малко.
