Хаос. Дори не бих могла да използвам клишето – организиран. Това представляват библиотеките ми от години. Колкото и професионално да се опитвам да ги подредя, не се получава. Дори градените ми ежедневни навици на работа въздъхват уморено и се скриват някъде, най-вероятно да се отдадат на някоя случайно попаднала им книга.
Подреждането на една лична библиотека е много различно от подреждането на книжарница. Или библиотека. Признавам, че съм опитвала у нас с принципите и на двете – не бяха поредици, не бяха жанрове, не бяха дори по цвят. Минах и през подреждане по страна на автора, по ред на купуване, дори и по план за четене. Нищо не се получи (освен може би в редовете нехудожествена литература, където музиката и спорта са стриктно подредени дори по жанр на изпълнителите и по вид на спорта. Но и там вече нахлуват разни биографии на холивудски звезди и модни икони… Спасение няма!).
Затова размислите по темата на други страдалци с големи библиотеки винаги са ме вълнували.
Наскоро попаднах на предложенията за организация на книгите у дома от Джеси Луис, написани за читателската платформа www.bookriot.com.
„Преместих се в ново жилище и като повечето любители на книгите, най-голяма част от багажа ми бяха те. Изненадващо попаднах на една кутия с надпис „Предимно поезия“, в която се въргаляха няколко готварски книги сред купища пътеводители и пътеписи. Ясно, време е отново да подреждам. Замислих се как да го направя този път“, пише тя и допълва: „Винаги можеш да се осланяш на библиотечно подреждане – по азбучен ред в съответствие с името на автора или заглавието. Но по-скоро бих си отхапала ръката, отколкото да прибягна до тази скука.
Повечето читатели избират друго –подредба по тема. Така правех и аз в миналото. „О, да, този рафт ще е с класическа художествена проза. Тук ще е нехудожествена проза от жени…“. Няма причина този метод да се обърка, защото следва собствения Ви начин на мислене. Но има и опасност – как да направите така, че всяка книга да си е на мястото там, а едновременно с това – да използвате максимално ефективно пространството по лавиците. А ако делите библиотеката си с още някой, ще може ли и той да разбере подредбата?“
За ориентираните към интериорния дизайн читатели най-добрата подредба е цветовата. Винаги съм си мечтала да вляза в книжарница и да кажа: „Един ред сини книги, че правих ремонт…“. Всъщност такава подредба не е много добра, ако после ще търсите книга, за да ги четете. Как например бихте открили тънката сборна стихосбирка на любимата Миряна Башева или пък новата „Лято“ от Илиян Любомиров в цял ред бели или оранжеви книги?
Подреждане по размер. Може би звучи малко глупаво, но тези, които се интересуват от книги за дизайн, изкуство или архитектура, са наясно, че размерът е от огромно значение. Влезте в някоя книжарница на „Хеликон“ и погледнете томовете на „Taschen”. Те са с „невъзможни“ размери и много, много разнообразни размери. Поетичните книги и пиесите пък са малки и тънки. Всъщност няма създадени универсални библиотеки за различните видове книги. Това е. Така че, да, понякога се налага да се подрежда по размер.
Друг вариант е някоя сложна квалифицираща книгите система. Например по година на издаване или по някакво вътрешно жанрово разделение. Но се съмнявам някой истински запален читател да се захване да прави това. Нито пък ми се струва толкова практично, защото при всеки следващ прочит всяка книга има навика да се променя и да „облича нова премяна“.
По време на четене. Това е начин на подредба, която много хора, които обичат да четат повече от една книга, избират.
Под-подредба тук може да бъде според времето, в което сте прочели дадена книга. Това разбира се е възможно, ако сте толкова съвестни, че си записвате кога точно приключвате дадена книга. Напоследък, с възможностите на интернет и появата на платформи като Goodreads такава подредба става по-лесна, защото винаги можете да отворите и да подредите прочетените от Вас книги по време.
Такъв избор би Ви улеснил и в нещо друго – като видите кога последно сте прочели любимата си „Гроздовете на гнева“ например, веднага ще посегнете към нея и ще я отворите отново. Най-малкото да видите дали още Ви е любима.
Тази подредба може да Ви помогне и да изберете някои книги, които да подарите, дарите или просто да оставите в някоя подвижна библиотека, каквито вече все повече се появяват в градовете и селата.
Има, разбира се, и недостатъци. Като например да видите дългият рафт с книги, които сте започнали. Определено може да е депресиращо.
Такъв ред може да премине и в Сантиментално подреждане – отделяне на няколко реда за най-най-най-любимите книги. Тази е и най-индивидуалната и уникална подредба, такава, каквато само Вие бихте могли да сътворите. И никой няма да може да се заяде с Вас защо „Майкъл Джордан“ се намира до „Мечо Пух“ и „Любовта трае три години“. Така! Това е правилният отговор.
Е, вярно, така пак ще се върнете към стария проблем – анархията на библиотеката. Но пък нали напоследък и научно доказват, че хаосът и късното лягане са признаци за интелигентност. Наскоро обявиха, че творческият хаос е най-благоприятната среда за раждане на нови идеи и решаване на проблеми. Така че една „творческо хаотична подредена библиотека“ не само може да повиши имиджа Ви, но и да роди нови идеи…
За четене, разбира се!