Лира Литературно-рекламна Агенция
Предупрежденията към тази тема са задължителни. Защото целта й е да насърчи четенето, а не пушенето, макар най-великите литературни произведения да са се появили донякъде в следствие на второто. За да разсеем облаците на всевъзможни заблуди, нека си припомним опиумната култура на класиците – Гьоте, Бодлер, Де Куинси, Маларме, Хайне, преекспонирана от скандалните в наше време маниери на Бегбеде и Уелбек, например.
Ще добавим също неизменната лула на Шерлок Холмс, всички пури в литературата, отрязани ритуално около камините, със съпътстващите ги женски сцени на ревност, неочаквани разкрития и евентуални убийства. Или пък руската душа, разтворила се до безпаметност във вселенските изпарения, където героично се стеле и аромат на американски тютюн.
Чували сме стотици легенди за писатели – пушачи. Книгите на мнозина са забранявани не заради пушенето, а от политическата конюнктура. Слава богу, още никой не се е сетил да сложи ограничителни надписи върху кориците, всъщност някои сами по себе си са достатъчно отблъскващи. Други, надживели времето си, се превръщат в аксесоари, които пак водят до пристрастяване. Табакери. От метал, кожа и дърво, тези кутийки крият навици, моментен стрес или поводи за удоволствие. Подреждаме ги, за да прочетем…
Считаме апликацията на „Междузвездни войни“ за универсално послание, с което са отгледани поколения. Впрочем, ако днес бащите разчитат на табакера, за да възпитават децата си, простено им е, явно още не са пораснали.
Зайчето Питър на Беатрис Потър не е за баби, макар че онази, на Фредрик Бакман, дето праща поздрави и се извинява, най-безцеремонно пуши в полицията. Тук капачето щраква за романтични души, с едно по-пасторално отношение към живота.
В нежен дух е и гравюрата на Хокусай. Табакера дори да не намерите, книжката му също дискретно влиза в джоба.
Хъмпти-Дъмпти е герой на Луис Карол. Той не само прилича на яйце, яйце си си е, откъдето и да го погледнеш. Вероятно човек, търсещ образа му, копнее за цялост и обича главоблъсканици в завършен вид.
„Спасителят в ръжта“ е истинско недоразумение за една табакера и лична обида към всеки заклет пушач. Защото Дж. Д. Селинджър е бил вманиачен привърженик на здравословния начин на живот. И е оставил гениален роман за отчуждението на младите хора.
Да си дойдем на думата – Хемингуей. Че закъде без книгите му, отлежали като първокласен ром, сред аромат на хавайски пури. „Старецът и морето“ в случая е съвсем на място. Останалото, както би казал писателят, е провинция.
Харпър Ли сигурно ни гледа отнякъде и се чуди, като героите си – защо хората се опитват да се изкарат по-лоши, отколкото са. Отговорът е в книгите й, чийто пламък дълго ще проблясва.
Айн Ранд е друга работа. При нея парите оправдават всичко. „Атлас изправи рамене“ е изображението тук, вероятно като символ на човека, целеустремен дори и в пороците си.
„По пътя“ е книга изтъкана от зависимости. В табакера, избрала си за емблема Джак Керуак, можем да намерим всичко което ни дойде наум. За да не изпушим наистина, препоръката е съдържанието й да се употребява в краен случай, за сметка на книжното.
„Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли е халюцинация, непостижима за нас. А веществата, които я пораждат, нека си останат в своята реалност, виртуалната в съвремието ни стига.
Тези табакери не се продават в Хеликон, там може да намерите книгите по които са направени. Показваме ги като пример, че модата във всяка сфера следва писаното слово. Към него, даже и да се пристрастите, ефектът е положителен. За цигарите знаем, Марк Твен го е казал – „най-лесно е да ги откажеш. Аз лично съм опитвал хиляди пъти“.
Табакера вместо книга разтвори Люси Еленкова
