Лира Литературно-рекламна Агенция
От столичната книжарница „Хеликон България“ започна турнето на „Камбаната“ – новият роман на Недялко Славов. Очакват я още 5 града – Пловдив, Стара Загора, Велико Търново, Русе и Бургас.
В представянето на романа редакторът-издател Стойо Вартоломеев подчерта, че книжарницата на бул. „Цар Освободител“ носи късмет както на Славов, така и на ИК „Хермес“. В спокойната обстановка във фоайето на хотел „България“ авторът е получил своята номинация, преди да спечели наградата на „Хеликон“ за нова българска художествена проза през 2015 г. Славов бе отличен за романа „432 херца“.
„Романът „Камбаната“ е литературна плесница на целия ни преходен период“, каза Вартоломеев, като сравни новия роман на Недялко Славов с един от хитовете на издателството в последните години – „Калуня-каля“. Сред публиката за да уважат премиерата бяха знакови имена от писателските среди и медиите – Владимир Зарев, Бойко Ламбовски, Емил Андреев, Иван Голев, Георги Гълов, преводачът Анджела Родел, Владимир Люцканов и др.
Поетът Калин Донков пък бе подготвил емоционален анализ на новата книга и подчерта поетиката на стила. Той определи творбата като „белетристично гурме, което ще се услади и задоволи вкуса и на най-капризния читател. А той има право на такава „Камбана“ – ударът й е разтърсващ. Тя звънти от вътрешна освободеност, образите й са автентични и по своему неземни“. Подчертавайки риска който е поел Недялко Славов с тази книга спрямо днешната политкоректност, той завърши словото си с думите „Не е важно да си пръв, важното е да си единствен“.
Авторът получи приветствие от книжарите на „Хеликон“, посрещнато с аплодисменти и изпратено с комплимент от Стойо Вартоломеев, който благодари за интелигентния прочит на „Камбаната“. „Неслучайно „Хеликон“ и нейните книжари са най-добрите в страната“, каза издателят.
Развълнуван и лаконичен, самият Недялко Славов сподели, че сюжетът е възникнал от разрухата, която е видял в селото на своя баща и че подобни камбани са стотици в страната. „Колкото повече някои се опитват да ги свалят, толкова по-грохотно ще се чуват“, бе метафората на автора. Той завърши с индивидуализма и историческия оптимизъм на нашия народ, със съжаление към младите хора, за които новият храм е МОЛ-а. „Ако тази книга помогне малко за българското, аз ще съм щастлив“, каза авторът.
