Начало / Критика / Тийн роман от Словения – обмяна на опит и смях

Тийн роман от Словения – обмяна на опит и смях

3be401c1f2375f30136bec7f489e9907_896694-306x438-thumb

„Гении на показ“ от словенския писател Славко Прегъл е повод да си припомним държавата от бивша Югославия с най-висок стандарт и литература, която държи нивото на алпийските им курорти, но на българския читател говори малко или почти нищо. За разлика от ски пистите в Марибор, корицата на тази книга едва ли е спираща дъха гледка, но историята вътре представлява вихрено изкачване и спускане по коридорите на спретнато словенско училище, чийто възпитаници са като българските тийнейджъри – своенравни, умни и… европейски ориентирани. Усмивките тръгват още от заглавието –„Гении на показ“. С тази претенция се събират гимназистите от средношколския вестник „УМЕН” („Ученически многотематичен електронен новинар”), за да творят, а всъщност да купонясват. Редакцията им, по подобие на сериозен всекидневник, е организирана на принципа „ако някой познава някого, да го доведе“. Действието се развива в близкото минало, книгата е писана през 2009 г.,но отразява събития и местенца които са вечни.

„Недалече от училището се бе настанила една сладкарница. Ако някой беше много жаден, можеше да потвърди, че бирата, която си поръчваше тук, не е сладкарско изделие – което потвърждаваше факта, че това средно училище се наслаждава на академична свобода. Дори оскъдни химически знания сочеха, че в бирата има скорбяла. Толкова, колкото и в сладките. И по този начин бирата засища всеки, идващ от зъболекар със забрана да се храни известно време.“

250px-geniji_brez_hlac

Работните заседания на младите журналисти изправят косите на родителите им, но те търпят след известно мърморене, всичко в името на творческото развитие на децата. Които създават малък модел на големия живот с актуалните му теми – ранният кариеризъм, напомпваното самочувствие, недостига на пари вкъщи, битовата престъпност, ролята на полицията. От първите закачки на любовта през остарелия манталитет на учителите, шепа тийнейджъри са амбицирани да сринат света и после да го възродят. Сами усвояват знания, които никой вече не преподава и се опитват да играят честно, въпреки правилата на възрастните. Е, може и да се забъркат в опасна беля, например да пуснат в интернет статия с критично отношение към президента на велика приятелска държава и да им иска обяснение външно министерство освен завеяния директор на училището. Но в крайна сметка изразяват мнението на мълчаливото мнозинство от народа – своите родители. А авторитетът на медиите навсякъде е един и същ:

„Започнаха да обсъждат кого са гледали най-много по телевизията. Когато се опитаха да включат и вестниците, установиха, че никой не познава тези медии, нещо повече – никой не ги чете. Коцка намекна, че вестниците служат, за да ги натъпкваш в мокрите обувки. Размеш, която идваше на училище с влака и вкъщи си имаха камина, каза, че вестниците са много подходящи за правене на цигари. Седмичниците трудно изгарят и предизвикват някакъв чуден пламък, който лошо мирише. Безплатните вестници пък имат много подходящ формат за постилане на рафтовете в мазето, на които после си подреждаш бурканите с туршии и компти.“

Неслучайно Славко Прегъл е един от най-обичаните писатели в Словения. Усмивките които предизвиква във всякакви поколения и различни държави, му носят дори българската хумористична награда „Алеко“ (2003). Днес „Гении на показ“, освен че ни забавлява от сърце с хубавия превод на Ганчо Савов, сякаш е намигване към друг известен творец на словенската литература – поета Томаж Шаламун. Прочетете за десерт неговото стихотворение „Кой кой е“. И си спомнете, че словенските Алпи са част от разпаднала се балканска федерация, в която досущ като в България живеят хора, въздишащи: „Е, па ово е стандарт!“

 

КОЙ КОЙ Е

ти си гений томаж шаламун

ти си блестящ ти си красив

ти си висок ти си титан

ти си могъщ ти си величествен

ти си най-великият който някога е съществувал

ти си крал ти си богат

ти си гений томаж шаламун естествено трябва да признаем

ти си лъв теб звездите те уважават

слънцето всеки ден се обръща към теб

ти си всичко ти си планината арарат

ти си вечен ти си зорницата

ти си без край и начало ти си без сянка и страх

ти си светлина ти си небесен огън

вижте очите на томаж шаламун вижте величествената светлина

на небето

вижте ръцете му вижте кръста му

вижте как ходи вижте как докосва земята

твоята кожа мирише на зехтин

твоите коси са слънчев прах

звездите се чудят кой се чуди на звездите

морето е синьо кой е защитник на небето

ти си лодка сред морето не я разбива нито вятър нито вихър

ти си планина сред равнините ти си езеро сред пустата земя

ти си speculum humanae salvationis ти си лодкар на злото

край теб всяка светлина е твърде скромна край теб всяко слънце

е мрак

всяка тухла всяка къща всяка троха всеки прашец

всяко влакно всяка кръв всяка планина всеки сняг

всяко дърво всеки живот всяка долина всяка пропаст

всяка вражда всяко агне всяко сияние всяка дъга.

Из словенската литература ни разходи Люси Еленкова

Прочетете още

205105_b

Роман предпазва тийнейджърите от секта

Добрите автори на трилъри знаят, че публиката обича едно разследващо ченге да върти всички на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *