Лира Литературно-рекламна Агенция
Червеният салон на столичния „Хеликон България“ събра антикомунисти от няколко поколения за представянето на новата книга на Нася Кралевска „България под комунизъм“ . Сред публиката присъстваше актьорът Йосиф Сърчаджиев, появи се музикантът Васко Кръпката, както и други познати лица от времето на демокрацията по площадите, известни журналисти, бивши и настоящи политици.
Към всички тях редакторът Тони Николов отправи реторичен въпрос: „Възможно ли е да се побере в около 300 страници историята на българския комунизъм?“ Той подчерта умението и лекотата, с които Кралевска е изградила повествованието си върху един болезнен отрязък от българската история и го определи като пристрастно, но в никакъв случай скучно.
„Една от причините е, че авторката е преживяла част от този период преди да замине за САЩ“, каза още Николов. „Името на доктор Атанас Кралевски, което читателите ще открият вътре, също обяснява личния разказ на Нася Кралевска, въпреки че науката предполага историческа обективност. Освен това книгата й е опит да резюмира всичко, което се случва след 9.IX.1944г. – „наливането на основите“, Народният съд, саморазправите с българската армия, с интелектуалците, с църквата, Възродителният процес и др. Тя се базира на много свидетелства, на автентични документи, които аз лично срещам за първи път – архивът на депутата от XXV Обикновено народно събрание Лазар Попов, интервюта, направени в САЩ с Радка Груева, дъщеря на Павел Груев и сестра на големия български журналист Стефан Груев, автор на „Корона от тръни“.
С колоритно изказване се включи и Филип Димитров, бивш министър-председател на България (1991-1992). “Общоизвестен факт е, че Айхман е бил грижовен родител, че Химлер е имал сериозни познания в областта на археологията, а процентът на интелигентност на Гьобелс е надхвърлял многократно този на голяма част от жертвите на нацизма. Не съм чувал това да е аргумент за оправдание на нацистката кауза. Книгата на Нася Кралевска е написана със страст и не знам за кого би представлявала проблем. Никой не оспорва страстта с която Ели Визел е написал своите книги. Нито да го обвини в пещерен антинацизъм. А те се изучават в училищата на много страни. По-скоро безстрастното писане върху такива страшни събития от историята трябва да буди съмнения. Книгата на Нася Кралевска освен всеизвестни факти, спомени, публикации и огромен цитиран материал, съдържа оценка. Оценка, която не би трябвало да учудва никого в една страна, която е обявила комунистическия режим за престъпен. Събитията, описани тук, са се случили и в други държави и са тема на различни книги.“ Филип Димитров даде за сравнение Ан Епълбаум и пожела повече млади читатели на Нася Кралевска.
Според демократа Лъчезар Тошев нацията ни е разделена в оценката си за престъпленията, извършени в този период. Една част от хората отказват 25 години да осъдят извършените престъпления, което, твърди Тошев, е проблем за цялото ни общество. Той посочи пример със студентка в четвърти курс, която няма представа къде се намира бившия Партиен дом, и порица тези, които предпочитат да не си спомнят времето на комунизма. Като предимство на книгата на Нася Кралевска Тошев изтъкна полемичния й стил.
Литературният критик Георги Цанков направи ретроспекция на всички книги на авторката, излезли досега в България и в чужбина, и паралел с четирите тома на Васил Станилов „Писахме, да се знае“, на Христо Троански „Убийствено червено“, както и с „Черната книга на комунизма“.
Накрая Нася Кралевска обобщи, че има неща, пред които е невъзможно човек да остане безстрастен, особено за престъпленията и терора в човешката история. „Аз не съм живяла толкова лошо и книгата не е написана заради баща ми Атанас Кралевски. Тя е написана за България. България, която баба ми ме научи да обичам. България, която е била сравнително нормална държава в онези страшни времена на фашизъм, нацизъм, окупация, зверства и кръвопролития. България, която би могла да бъде в съвсем друга ситуация днес, ако не беше случилото се през 1944г. България, която вече е по пътя на Европа, но не би трябвало да е най-бедната и нещастна страна. Освен това, личностите които споменавам в своята книга, наистина са духовният елит на държавата ни и аз исках да предам възторга си от тези невероятни българи.“
