Лира Литературно-рекламна Агенция
Сто години след публикуването на първия роман на Агата Кристи криминалетата са най-предпочитаните четива. Еркюл Поаро и Мис Марпъл са сред онези фигури, които поставят началото на златната ера и вдъхновяват цял един жанр. Затова в. „Гардиън“ призова да забравим ноар-романите, като „Момичето от влака“ и да се върнем към корените и гранд-дамата на този вид литература – Агата Кристи.
От няколко дни на пазара е вторият роман на последователката на Кристи – Софи Хана с главен герой Еркюл Поаро – „Затворено ковчеже“. След безспорния успех на „Убийства с инициали”, английската писателка отново създава изключително заплетена мистерия, която съдържа всички елементи на класическите истории на Агата Кристи. „Затворено ковчеже“ излезе в България едновременно със световната премиера и веднага влезе в класацията за най-родавани книги на „Хеликон“. Книгата отбеляза 100-годишнината от публикуването на първия роман на Кристи.
Но защо златните дни на криминалетата продължават? Софи Хана признава, че една от причината е, че този жанр продължава да развлича читателите.
„Мисля, че възраждането и възстановяването на популярността на криминалната литература, се дължи на начина, по който се разказват историите в тези книги. Криминалните романи продължават да носят посланието си: „Това е една страхотна история и ще се забавлявате да я прочетете”, казва Хана и допълва: „Кристи е била гений. Тя наистина поставя сюжета и историята над всичко… Толкова се запалвате по загадката, че не можете да я решите и винаги сте приятно изненадан от развръзката.“
Модата да се следва модела на Агата Кристи продължават още много автори. „Една от причините за тази внезапна популярност на криминалетата е, че новите технологии позволяват и по-бързо издаване на тези книги“, признава Дейвид Браун от издателство „HarperCollins“. Той допълва, че компанията му се радва на огромен успех с новия си импринт „Detective Story Club“, под чиято марка излизат забравени романи на по-малко известни съвременници на Кристи.
Издателите отбелязват, че се усеща глад и за нови автори, които да следват традициите на Кралицата на криминалето. „Стилът на Кристи може да е простичък, обаче никак не е лесен за следване. Той определено е предизвикателство за съвременните автори, които разчитат на много полицейски процедури и високи технологии. Да напишеш традиционен роман сега означава да забравиш тези неща и да се съсредоточиш върху героите и сюжета си. Понякога погрешно се смята, че онези криминалета са подобни на съвременните трилъри, но всъщност не е така, те са много по-мрачни“, казва още Браун.
Това потвърждава и Джеймс Причард, пра-внукът на Агата Кристи и президент на компанията „Агата Кристи ООД“. „Има ужасна тенденция да се гледа на старата криминална литература като на нещо елементарно. Но си мисля, че има много доказателства, че хората продължават да четат традиционните криминални романи, защото сюжетите им са вълнуващи и днес. Хората обичат пъзели и загадки и дори усещането за леко неудобство“, казва Причард.
