Лира Литературно-рекламна Агенция
„Всеки брак, било той щастлив, или не, е по-интересен от който и да е романс, независимо колко страстен е той“, казва поетът У. Х. Одън. Анна Пастернак, племенницата на руския писател Борис Пастернак, обаче има различно мнение. Самата тя вече гради литературна кариера, базирана на романтичните истории. Първият й хит бе разказ за любовта на принцеса Даяна с нейния треньор по езда – капитан Джеймс Хюит. След това, в съавторство с втория си съпруг – ню ейдж терапевта Андрю Уолъс, Анна написа и книга за самопомощ, засягаща именно любовните взаимоотношения между хората.
Последният й проект отново разказва за любов. Тя разкрива голямата страст между своя чичо – Борис Пастернак и любовницата му Олга Ивинска, чиито образ е в основата на героинята от „Доктор Живаго“ – Лара, пише в. „Дейли Мейл“.
Родителите на Борис – художникът Леонид и концертиращата пианистка Розалия Кауфман, имали забележително щастлив брак. Майката, смятана за голям талант от дете, се отказала от кариерата си, за да подкрепя съпруга си. Жертвата й се превърнала в идеал за брака за Борис.
През 1922 г. Пастернак, вече успял поет на 32 години, се оженил за Евгения Лури. Булката била художник и определено не си падала по домашните задължения. В една от бележките си поетесата Анна Ахматова отбелязва, че Борис сам правел супа за цялото семейство. През 1930 г. писателят се влюбил в далеч по-отдадената на дома Зинаида Нейгауз, жена на приятеля му пианист Генрих Нейгауз.
Животът с гордата с дома си Зинаида бил много по-добре организиран от този с Евгения и нейния хаос. Но отново нещо липсвало. Ахматова казва: Зинаида може би управляваше дома си с твърда ръка, но за страстен мъж като Борис, тя не беше шампионката, за която той бленуваше“.
Изминали още 12 години преди Борис, вече на 56 години, да срещне идеалната за себе си жена. Олга Ивинска била 34-годишна, работела като редакционен асистент в литературното списание „Нов свят“. Тя вече била истински поклонник на творчеството на Пастернак.
Първата им среща им била от онези, които променят живота. „Бях просто разтърсена от усещането за съдбовност, когато моят Бог ме погледна с пронизващите си очи. Погледът му беше властен, беше мъжко взиране, което не можете да объркате. Това беше човекът, от когото имах най-голяма нужда в живота си, единственият, който вече беше част от мен. Това беше шок, но и истинско чудо“, казва Олга по-късно.
Чудо или не, факт е, че тя изиграва огромна роля в живота на писателя. Когато той най-накрая й признава любовта си, тя му връща писмо, пълно с признания и разкрития за собствения й изпълнен с трудности живот. Преди това тя била омъжена два пъти и имала две деца – дъщеря Ирина и син Митя. Консумират любовта си шест месеца след първата си среща. След това Олга става…и започва да пере и да глади панталоните на Борис.
Гладенето може да било ключ към сърцето на писателя, но се оказало недостатъчно за брак. Тя страдала много, че той може да споделя страстта си с нея, но отказва да се оженят. Всеки път, когато планирал да се раздели със Зинаида, просто „не можел да намери думите, с които дай го каже“.
Пастернак всъшност въобще не бил загрижен за чувствата на Олга. През 1949 г., докато пишел „Доктор Живаго“, тя била арестувана от КГБ, децата й били отнети, а тя – осъдена на 5 години в лагер заради подозрения за контакти с шпиони. След като я освободили през 1953 г. благодарение на амнистията след смъртта на Сталин, Борис помолил дъщеря й – 16-годишната Ирина, да каже на майка си, че връзката им е приключила.
Но се оказало, че това не е краят. Олга се върнала в живота му и била край него по време на фурора на „Доктор Живаго“, публикувана в западния свят през 1957 г., но разгневила съветските власти. Комунистическата партия изхвърлила Пастернак от писателския съюз на СССР и го принудила да откаже Нобеловата награда за литература. Животът му станал толкова тежък, че той поискал от Олга да се самоубият заедно.
Наградата за любовницата за лоялното й отношение през годините била, че Зинаида и роднините на писателя й забранили да е до смъртния му одър. Тя стояла на верандата на къщата, докато той умирал в дачата си. След смъртта му през 1960 г. тя отново била арестувана, заедно с дъщеря си и пак била изпратена в трудов лагер, където останала до 1965 г. През 1978 г. Олга пише своите мемоари, в които разкрива ролята си в живота на Пастернак. Умира през 1995 г., след като държавата отказала да й върне архива от писмата на Борис Пастернак, отнети й от КГБ.
Филмът „Доктор Живаго“ е сниман в Испания по времето на режима на Франко. По време на една сцена, в която един от героите скандира марксистки лозунги, полицията се намесва, защото решава, че е започнала истинска революция.
