Начало / Критика / „Дао дъ дзин”: настолна книга за всеки

„Дао дъ дзин”: настолна книга за всеки

Любина ЙОРДАНОВА, Хеликон Русе

190524_b„Дао дъ дзин” е втората най-превеждана и издавана книга в света след Библията. Известна на български език като „Книга за пътя и постигането” или „Книга за пътя и добродетелта”, тя се нарежда сред най-древните и най-значими текстове в световната литература, полагайки основите на даоизма.
Философът Карл Ясперс казва за Лао Дзъ (чието реално съществуване е под въпрос), че е една от „основните фигури в световната история на идеите, която в определена степен обуславя хода на общочовешкото развитие…”
На български език ИК „Стефан Добрев” публикува уникално издание в нов превод от старокитайски на Валентин Добрев. Личи си, че е подходено с внимание и любов към всеки детайл – твърди корици, качествена хартия, невероятно оформление, което толкова добре изразява идеите на текста, че и смирен даоист би изпитал завист, ако види книгата.
Особено рисунките на Андрей Кулев. Изчистените и фини изображения на отшелник в лодка, костенурка, водно конче, охлюв, риба и други красят по изключително изящен начин страниците.
Освен всичко това, книжното тяло включва предговор и послеслов, наречен „Метафизика на тъмнината” (страхотен анализ), написани от преводача. Прочитането им ми донесе същото удоволствие, както и прочитането на „Дао дъ дзин”.
Афористичният стил; абсурдните и взаимноизключващи се на пръв поглед твърдения;  обхватът на темите, които засягат абстрактни понятия (като красиво и грозно например),  политика, морал, човешко достойнство, смисъла на живота, смъртта, космическото усещането за единност, превръщат тази книга в извор на мъдрост, която няма срок на годност. Идеята за неуловимото и необяснимо Дао, с което е пропито цялото съществувание, дава една от най-смислените представи за Вселената, на чието научно доказателство днес ставаме свидетели.
„Дао дъ дзин”  може да служи като настолна книга на всеки, независимо къде живее, какво работи и какви интереси има. Тя дава ясни отговори на много въпроси, с които се сблъсква съвременния човек.
За мен специално тя е всекидневен източник на смирение, спокойствие и нов поглед.

Освободи ума си, дай му покой.
Безброй неща се раждат и умират.
Съзерцавай ги, не им пречи да си отиват.
Небесното Дао е кръговрат.
Всяко нещо се връща към своето начало.
Завръщането означава покой.
Да намериш покой означава
да следваш реда на нещата.
Тази съдбовност е връзката с Вечното.
Да съзнаваш това е прозрение.
Не го ли съзнаваш – заблуда.
Разбираш ли Вечното –
безпристрастен си.
Безпристрастието издига.
Извисяването е връзка с Небесното.
Небесното води към Дао.
Дао е пътят към Вечното.
Тогава смъртта не е край.