Лира Литературно-рекламна Агенция
Мария Александровна, вече пета година вие оглавявате Руската държавна детска библиотека. Разкажете ни как тя се промени за това време.
Като цяло съм удовлетворена от свършеното. Ще кажа така: библиотеката не промени лицето си, но смени изражението си. Нашият „интерфейс” стана по-дружелюбен към читателите и техният отклик се отрази в увеличения брой деца, които идват в библиотеката. Те чувстват това място свой дом. За детето е много важно да се усещат в свое пространство, където е топло, уютно и където не му се карат: не се разхождай, не викай, не тичай. Стараем се малките ни читатели да се чувстват свободно и от това наистина има полза: те се държат добре и не се налага да ги укоряваме. Едно дете, когато се намира в среда на свои връстници, оценява държането на другите.
Какво представлява днес главната детска библиотека в страната, какви са фондовете й, колекциите, услугите и проектите. Как се променят читателите и техните потребности?
РДДБ е федерално учреждение, подведомствено на Министерството на култура и е най-голямата детска библиотека не само в Русия, но и в света. Това се отнася и за фондовете, и за площта, предоставена на децата. Ние имаме около 30 000 читатели, записани в библиотеката, но посетителите са в пъти повече. Почти на 10 000 кв .м. библиотечно пространство са разположени 15 специализирани зали за обслужване, работят 45 детски студиа, кръжоци и клубове, функционира съвременна зала за кино и концерти. Книжният ни фонд е от повече от 580 000 заглавия, списания и документи на различни езици.
Ние никога не сме получавали задължителен екземпляр от издателствата. Макар че, когато дойдох тук, това ме удиви: струваше ми се нормално да получаваме. Така че всички книги ние ги купуваме.
Да добавя и това, че през миналата година при нас се състояха 3 200 събития, чиито участници бяха повече от 100 000 души, и се проведоха 540 книжни експозиции и художествени изложби. Разширихме услугите си благодарение на въведените мултимедийни информационно-развлекателни и обучителни комплекси и така привлякохме повече деца: различните терминали, прожекционно оборудване, подвижни екрани допълнително им помагат да се образоват в света на технологиите.
Кръжоците ни са езикови, географски, по живопис, история на изкуствата, имаме лектория „Просто за сложното”, провеждаме открити литературни занимания. Държа да отбележа, че това не е просто четене: ние разговаряме с децата за същността на прочетеното. Съвременното дете, дори да може добре да чете, често пъти не улавя смисъла. Нашите специалисти им помагат тъкмо в това, а след това насочват децата да се заемат с творчество: един лепи, друг рисува, трети изрязва. Когато детето се научи да разбира книгата, той ще я обикне, иначе другото е само механичен процес.
За съжаление, за днешните деца е свойствено клиповото възприемане и всичко, което ги обкръжава: телевизорът, смартфонът, таблетът само помагат за изграждането му, пораждат неспособност да се концентрират върху нещо, да усвоят информацията, да проникнат в смисъла. Затова нашите открити литературни занимания се ползват с голяма популярност.
Количеството родители, които искат детето им да се научи да чете, расте в геометрична прогресия. Ние дори закупихме маси за повиване, защото доста родители идват тук заедно с пеленачетата си.
В щата си имаме и педагози, и психолози, и социолози. Повечето от тях са кандидати на науките и професионалното им ниво им позволява да правят изследвания съвместно с най-големите руски научни центрове.
Освен това, нашата библиотека служи като научно-методически център за 3521 библиотеки от страната, в това число 79 детски и детско-юношески. През миналата година проведохме 79 научно-методични мероприятия, като в тях участваха 2744 библиотечни специалисти от цяла Русия.
Каква е държавната политика по отношение на детските библиотеки и има ли я днес? Какви са особеностите на на развитието на руските детски библиотеки и на тези в чужбина?
Мрежата от специализирани детски библиотеки в нашата страна е уникално явление. Според мен това е постижение, което трябва да се съхрани и развива. Чуждестранните, и на първо място – източните, колеги тръгват по път, по който ние вървяхме преди 70 години, тоест, откриват специализирани детски библиотеки. Наши колеги от Сеул, които ни гостуваха преди време, ни пишат, че в Южна Корея те вече имат над 80. Разбирайки важността на образованието и възпитанието на децата, те инвестират средства в своето бъдеще.
У нас е малко по-сложно и по места детски библиотеки се сливат с тези за възрастни. Но е илюзия, че всички могат да работят с деца. Защо съществуват детски поликлиники? Защото това е съвършено различна категория от населението, с друга физиология и психика, към която е нужен различен подход. Същото е при библиотеките. Глаголът „чета” не търпи повелително наклонение.
(Със съкращения. Цялото интервю може да се прочете на http://lit-ra.info/intervyu/)
