Лира Литературно-рекламна Агенция
Преди години, като управител на книжарницата на „Хеликон” в Бургас, Ваня Вълкова вдига телефона в София и ядосана от непристигнала доставка с книги, избухва към колежките си в тогавашния софийски склад: „Ама какво си мислите вие! Ние тук ви изкарваме заплатите, а вие се моткате!”
Днес тя си спомня този епизод със самокритична усмивка:
– Човек не знае как ще се извърти животът. По онова време си мислех, че ние от книжарницата сме най-важните. Защото в ръцете ни влизаха парите от продажбите на книгите. После, когато дойдох тук, в Казичене, разбрах колко не съм била права.
Ваня е управител на казиченския Логистичен център, или Склада, както ще го наричаме, от създаването му през суровия снежен януари на 2009 г. Данчо Панайотов, който с неуморната си изобретателност вече е създал веригата от книжарници, има нуждата от голямо хранилище за книги. Минал е през склада в Бургас, през софийските Военно издателство, Сточна гара, Полиграфическия комбинат, но е съзнавал, че тези решения са временни. Додето не харесва парцела в близкото до София село. И както и досега, преценката му се оказва съвсем точна. Тихо, уединено, мястото хем е близо до града, хем не създава проблеми с паркирането и трафика. За седем години бившата кожарска фабрика постепенно се превръща в модерно складово съоръжение. То е единственото по рода си в България и въпреки че съдържа повече от 35 хиляди заглавия, както и редки единични бройки, които могат да се намерят само тук, има допълнителен капацитет за още книжна продукция.
Екипът в Казичене се състои от доста хора, но три са най-важните фигури в него – Ваня, Ирина Донкова и Калина Дандова. За себе си Ваня скромно казва, че е един „квадратен инженер” и нищо не разбира от литература, но нека оставим този въпрос открит. Достатъчно е, че прекрасно знае как се управлява такъв голям и важен за дейността на „Хеликон“ склад. Колкото за Ирина, тук спор няма. Завършила българска филология и преминала през престижни работни места – издателствата „Народна култура”, „Хемус”, „Колибри”, „ЛИК”, тя е всепризнатата „енциклопедия” на родното книгопроизводство. В компютрите се съхраняват просто данни, докато в паметта на Ирина са всички останали параметри на хилядите заглавия, излезли през последния четвърт век, които не подлежат на компютърна обработка. Затова тя е толкова важен съветник не само за търговците и отделните клиенти, но и за десетки издатели – от нейната преценка те се ръководят какво заглавие да пуснат, кога, в какъв тираж. Всеки би се гордял да има такъв скромен и качествен работник, но тя от 18 години е вярна на „Хеликон”. И е един от най-компетентните служители в екипа му.
Редом до нея е Калина. Започнала работа в първата софийска книжарница, тази на „Иван Шишман”, тя споделя, че още тогава, като студентка по руска филология, е искала да работи на подобно място. Всеки път, когато отивала в близкия по онова време склад във Военното издателство, за да отчете пари, се задържала по-задълго, запленена от книгите по стелажите и от тяхната скрита сила. Мечтата й се сбъдва. Предлагат й да се премести в Казичене. И макар в началото тук да е още недовършено и периодично да се въвеждат нови правила на работа и технически подобрения, които в първия миг леко стряскат, тя е благодарна на съдбата си.
– Не след дълго разбирахме, че всичко е било за добро – казва. – Просто хората сме така устроени, в началото да изпитваме леко недоверие.
Днес, освен с работата си в склада, Калина е важна част от сайта Хеликон.бг. А годините, когато са работели с Ваня и Ирина на едно бюро, с три компютъра и засипано с документи, са мил спомен.
– Понякога, зимно време – добавя тя, – Ирина се връщаше, премръзнала, след пазаруване по борсите с шофьорите, сваляше си шапката и вадеше оттам документите. Не знам защо ги държеше в нея, може би за повече сигурност.
В Казичене днес екипът се състои още от Диляна Еленкова, Силвия Тодорова, Албена Христова, Вяра Лозанова, Ивелина Колева, Ася Пейчева, шофьорите Божидар Ангелков, Михаил Гончев и Калоян Димитров. А опитният, врял и кипял във всичко Методи Йорданов се грижи за цялото движимо и недвижимо оборудване. Неразделна част от тях са и Кристина Калайджиева и Стела Въчева, занимаващи се с електронните продажби. Както и охранителите, винаги на пост пред бариерата.
Някой може да каже: какво толкова, склад като склад. И няма да бъде прав – също като Ваня, преди животът да я сложи от другата страна. Само който не е влизал вътре и не си е направил труда да вникне в същината на работата може да пренебрегне важността на Склада. Защо? Ами защото, с всичките атрибути на европейската организация на труда, той е и мозъкът, и сърцето на веригата книжарници „Хеликон”. Да си представим един трудов ден в него. В столицата и страната веригата има 21 книжарници. (От този месец, август, на ул. „Съборна” 5 в София отваря врати двадесет и втората.) Както можем да се досетим, в книжарниците няма много място за складиране на книги. Затова те трябва да се доставят от Казичене. Заявките валят от цялата страна. Но не са за едно или десет заглавия, а за стотици, дори хиляди. Тук не споменаваме съпътстващите артикули, като всякакви книжарски пособия, наричани нонбукс, но и те са част от работата. Зареждането на книжарниците трябва да бъде ритмично, за да не задръства пространствата им. Едни книги, след като са били излагани известно време по рафтовете, трябва да бъдат заменяни с други, новоизлезли. Но тъй като книгата не е салам, нито зеленчук с ограничен срок на годност, връщането й обратно в Казичене не означава смърт за нейното книжно телце. А очакване на мига, в който някой ревностен читател от някое ъгълче на България ще се поинтересува от нея и ще пожелае тя отново да поеме на път. Този път конкретно към него.
Цялото това движение на хиляди книги напред-назад из страната много напомня човешката кръвоносна система. Всеки Божи ден Складът (сърцето) вкарва в кръвта (собственият транспорт на фирмата и куриерските услуги на Speedy) хранителните вещества (книгите), от които се нуждае организмът (четящите хора на България). Но това сърце, както казахме, е и мозък – то съхранява цялата информация за този огромен несекващ поток, за да може във всеки момент в страната да се знае колко и от кое къде се намира. Та, в крайна сметка, клиентът да бъде обслужен максимално бързо и удобно.
Самият склад е като малка разпределителна фабрика. Издателите докарват тук продукцията си. Тя бива подробно описана и внимателно подредена по стелажите. От стелажите на двата етажа книгите, поставени в пластмасови вани, поемат към така наречените ролганги – ролните улеи, които автоматично задвижват малките асансьорчета. Слизат надолу, ако трябва да поемат из страната, или се качват нагоре, ако трябва временно да акостират в „пристанището”. Всяка има свой „паспорт” и точен адрес на стелажите. Включително и тези, от които са останали само няколко бройки. Това не е чудно – историята ни учи, че понякога единични апокрифи се оказват по-ценни от масово разпространени заглавия. В „Хеликон” това се знае и уважението е еднакво към всички – и към бестселърите, и към уединените „самотници”.
И така, книгите в Склада могат да се похвалят, че никак не им е скучно. Пътуват из страната, връщат се, почиват си по стелажите, макар и периодично да сменят по тях местата си, уважавани са, обгрижвани са. По-скоро на хората край тях зимно време им е малко студено, но в тези просторни халета няма как да е като на летен курорт. А и си имат кътчета – да се стоплят, да си починат, да се подкрепят. И отново да се отдадат на своите питомци – книгите. Затова пък през горещи лета като тазгодишното в пространствата под бетона си е направо прохладен рай.
Самата Гинка Панайотова дискретно се чуди:
– Не зная с какво ги задържа складът в Казичене – тук рампата няма светлини, няма витрини, няма я градската суета… С извинение, тук е студено и мръсно – работи се с работническо облекло… Няма благодарни клиенти с цветя и шоколад, с ласкателни или възторжени думи… Те, клиентите, не искат и да знаят как вчера поръчаната книга, която никъде я няма, днес е в книжарница на 400-500 км от центъра на държавата… Тук законът не изисква книга за впечатления – и удовлетворението, и тревогата, и умората са невидими от центъра на града, където се случват нещата. Но само ден-два технически блокаж показват незаменимостта на Склада. Тогава настава паника: „ Хеликона май нещо не върви, нещо се случва, телефоните не се вдигат, днес не са идвали за книги…” Не-е, просто ревизия… и това се прави… или просто интернет доставчикът ни има проблеми с всичките си абонати… и машината се завърта отново… Какво ги задържа? Не зная, навярно предизвикателството. Да работиш в уникален склад, да знаеш, че си незаменим и да виждаш, макар и косвено, резултатите от своя труд по пътищата на книгите, определено е повече от предизвикателство… Виртуози са! – завършва тя.
И понеже и „склададжиите” са хора като всички нас, и обичат да има и дребни, но истински неща наоколо, тази година са си спретнали малка биоградинка. Мераклийски прекопана и засята, по лехите й, грижливо привързани към колците, пълнят тумбаци едри домати, магданоз полюлява рошави листенца, краставици светят с едри жълти цветове, лук вири зелени тръбички към небето. На „хеликонци” им е достатъчно да се разходят за малко покрай тях, да пуснат за кратко маркучите и да се порадват, че животът, този път приел растителна форма, пълни с надежда очите им.
И накрая, да не забравим Гармонд и Мечо. Двете едри рижави кучета от добре познатата ни апокрифна порода от години са част от колектива на Склада. Вярно, сега те дремят в сянката под външните стълби и не помръдват лапа да помогнат за ваните с книги. Тяхната специалност е друга – стремително да ухажват рошавите и късокосместите казиченски дами.
В това пък Гармонд и Мечо са виртуозите, гарантираме!
