Начало / Автори / Ерик Ван Лустбадер: За Борн, Лъдлъм, книгите и филмите

Ерик Ван Лустбадер: За Борн, Лъдлъм, книгите и филмите

damonДо дни и по българските кина ще се появи поредният напечен екшън с Джейсън Борн в главната роля. Мат Деймън заявява в трейлъра, че обича Борн. Ние – също. Влюбихме се в него още с първите три книги на Робърт Лъдлъм, обичаме го и като герой на Ерик Ван Лустбадер. От скоро на англоезичния книжен пазар е и десетият роман на Лустбадер с главен герой железният таен агент, често сравняван с Джеймс Бонд – „Енигмата на Борн“.

Ето какво написа самият Лустбадер за поредицата на Лъдлъм, която продължи. Текстът му бе публикуван от „Дейли Мейл“.

lustbader

„С тялото си като буре и нисък глас, трениран като на актьор, лице като гранит, той беше солиден човек. Никой не смееше да се доближи до него. Така че седна сам в ъгъла, наливайки се със скоч. Но Робърт Лъдлъм, авторът на „Идентичността на Борн“ беше притеснен да се срещне с мен. Той имаше доста тежка репутация. Не харесваше писателите, още повече – авторите на трилъри. Но нашият общ агент Хенри Морисън му беше казал да прочете романа ми „Нинджата“ и той го беше харесал.

И така, Боб Лъдлъм ме покани да се видим. Прекарахме цялата вече да говорим за тайни служби, хора, които работят там и нашето убеждение, че световните събития са режисирани от групи хора в правителството и частния бизнес за тяхна собствена изгода.

Първа среща с Робърт Лъдлъм

До късно през нощта дискутирахме нашите най-основни герои – неговия Джейсън Борн и моя Николас Линиър. Говорихме за това до колко човечността и чувството им за справедливост формират личностите им. Говорихме и за построяването на героите, за започването на един роман и за това как персонажите са някак празни в началото. За него това бе загадка. Мисля, че най-вече ни свърза общият ни цинизъм срещу тези, които са на власт, и убеждението ни, че конспирациите наистина съществуват.

Десетилетия след смъртта на Боб през 2001 г. Уикилийкс и Документите от Панама доказаха, че сме били прави. Конспирациите съществуват.

Това беше първата ми среща с Боб Лъдлъм, създателят на оригиналния Джейсън Борн и трилогията за него през 1980 г. Това беше много важна година и за двамата, защото тогава „Идентичността на Борн“ и „Нинджата“ заедно попаднаха в класацията на „Ню Йорк Таймс“ за най-продавани книги в САЩ.

Продълженията

Повече от две десетилетия по-късно, през 2002 г., около 12 месеца след смъртта на Боб, в кината се появи филмът по „Идентичността на Борн“ с Мат Деймън в главната роля и това беше един от най-добрите филми за годината. „Юнивърсал“ искаха да направят продължение и адвокатът на Боб ме помоли да съживя Борн. Боб никога не е мислил, че Борн ще е франчайз-герой. Дори когато публикува втората книга „Превъзходството на Борн“ през 1986 г., Джейсън е женен за Мари, има две деца – това не е ситуация, в която поставяш герой, който ще е франчайз. Но той продължи, написа и трета книга – „Ултиматумът на Борн“ през 1990 г. Това беше краят.

Но адвокатът му ме хвана в интересен момент. Точно бях приключил една книга и за първи път в живота си не знаех какво да пиша от тук нататък. Той ми предложи да напиша роман за Борн. Казах му, че не съм наемен писател, че искам да пиша книги със собствения си стил и искам моето име на корицата. Той се съгласи. Не бях нает за един роман. Бях нает за цяла серия. Серия за цяла суверенна страна със собствени закони и правила.

Казах им: „Ако искам да продължим с Борн, той не може да има жена и семейство. Те винаги ще са слабото му място. Освен това Борн няма да може да се забърка с друга жена. А и, защото много хора четат тези книги едва след като са гледали филмите, трябва да направим героя разпознаваем за хората, които го свързват с Мат Деймън.“

Те се съгласиха. Оформих героя, като запазих основните му ценности и личност, направих го вечно млад. Изпратих децата му при родителите на Мери във фермата им в Канада. Самата Мери почина в ски-инцидент между първите два романа, които написах. Борн вече не беше онзи остарял герой от „Ултиматумът на Борн“ , който се мъчеше, когато тича или прави упражнения. Позволих си да пресека пътя му с различни дами, включително един агент от МОСАД с кодово име Ребека. Помогнах му да разбере по-дълбоко себе си.

Филмите

Пътят на Борн към екраните беше по-труден. През 1977 г. Боб беше продал телевизионните права на един от другите си трилъри: „Сделката на Ринеман“. Когато излезе първата серия, Боб прекрати продукцията. Адаптацията беше просто ужасна. Имаше няколко опита за сделка за превръщането на „Идентичността на Борн“ във филм. Бърт Рейнолдс искаше да играе в него, да го продуцира, да го режисира. Но тези планове пропаднаха. След това се премина към вариант мини-сериал с Ричард Чембърлейн в главната роля. Чембърлейн беше най-прочутият актьор тогава. Сериалът успя и Боб много се гордееше с него.

Но Чембърлейн се разминаваше с моята идея за Джейсън Борн. Тогава Пол Грийнграс се зае с адаптацията за голям екран на „Идентичността на Борн“. Мат Деймън бе перфектен за ролята на объркания убиец. Първоначално за ролята се гласеше Брад Пит, но в последния момент той трябваше да откаже. Деймън пое участието, но настоя героят му да е по-дълбок, а не само двуизмерен екшън герой, като Джеймс Бонд. Това промени изцяло трилъра. Борн промени дори Джеймс Бонд да се промени. Продуцентът на серията за Агент 007 Барбара Броколи разкри, че след това се е обърнала към Даниел Крейг, защото искала и Бонд да е по-реалистичен, като Джейсън Борн.

Едно от нещата, които обичах в Борн, освен амнезията му, е, че той не си падаше много по джаджите. Използва ги само за момента, за да си свърши работата. Филмите с Бонд, стартираха като удоволствие от чистото бягство, но се превърнаха в глупави, прехвалени пародии на самите себе си. От друга страна Борн бе прикован към реалността, имаше реални проблеми, с които хората могат да се свържат. Борн е чисто забавление – интересен и забравим.

bornЗа новите книги

С излизането на десетата ми книга за него „Енигмата на Борн“, книгите стават вече десет. Но не съм чул някой фен да се оплаква от това.

Хората винаги ме питат за проучванията ми. И Боб, и аз сме имали големи проблеми с разузнавателните служби. Това, което ни свързваше, че колкото повече се ровехме, толкова повече пречки поставяха пред нас.

През по-голяма част от времето агентите предават на шефовете си лоши новини. Един от последните ми информатори се самоуби. Мислите, че това е твърде крайно, но не е. напрежението от разузнавателната работа води до самота и нарушава човешката психика. Тези опасности са вълнуващи и аз ги вкарвам в живота на Борн, за да знаят всички, че този свят съществува.

Концепцията за съществуването на конспирации винаги ние  вълнувала. Защо? Човешко е, някакво чувство за това, че има нещо повече, нещо неизвестно в света. В края на краищата сме заобиколени от непознати неща. Вярвам, че имаме нужда да разберем какви са. Това е страхотна възможност – да пишеш за вероятните отговори на тези въпроси.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *