Лира Литературно-рекламна Агенция
Отдавна е доказано, че четенето на книги прави хората по-емпатични. Причината е, че четенето води до самоидентификация на читателя с героите, те симпатизират на емоциите им, а това е умение, което след това репродуцират в реалния си живот.
Писателят и преподавател в Университета по психология на Торонто Кийт Оутли публикува ново изследване по въпроса доколко четенето подобрява умственото състояние и социалните интеракции с другите. Множество изследвания от този род бяха направени в последните години.
Новото, което Оутли предлага, е ревю на научната литература, което публикува в Тенденции в когнитивните науки. Той потвърждава откритието, че най-важното социално умение, което четенето подобрява, е емпатията и разбирането на другите. Един от тестовете, които ученият провежда е изследване от участниците на снимки на очи, които по тях да определят какво мислят или чувстват обектите. Оказва се, че четящите по-точно определят емоциите на сниманите. Подобен резултат обаче показват и участници, които предпочитат и гледат много телевизионни сериали. Оукли стига до извода, че не само художествената проза, но и телевизията може да възбужда креативността и въображението.
„Най-важната черта на хората е способността им да се социализират. Това, което определя хората е именно отношенията им с околните, с другите хора, с приятелите, с любовниците, с децата. Това не е пре-програмиран инстинкт. Художествената литература ни помага да разберем социалния си опит.“
Някои изследвания показват, че четенето може да породи емпатия към хора, водещи абсолютно различен начин на живот. То дори може да накара даден обект да съпреживее различен живот на базисно ниво. Един от опитите, доказващи това, е сравнение между чувствата и емоции на хора, които прочели роман за изживяванията на една алжирска жена и такива, на които било дадено нехудожествено есе по същата тема. Учените предполагат, че по-голямата емпатия на първата група се дължи на възможността на читателите да си представят какво би било, ако те са в ситуацията на героя, дори ако са от различен пол, етнически корени или националност.
В анализа си Оутли предоставя много примери, с които доказва, че хората трябва да са внимателни в избора си на художествено четиво. Разказите, например, променят личността на хората. Насилствената порнография пък оказва обратно действие и тласка читателите си към асоциално поведение.
Има обаче и въпроси, които въпреки многото проучвания, остават без отговор. Такива са например каква е разликата във влиянието между художествената литература и нехудожествената и колко дълго продължава ефектът от прочетеното върху емпатията. Оукли, като много свои предшественици, настоява, че най-полезна сила в живота остава приемането на нехудожествена литература.
