Начало / Критика / Поезия като крилца на пеперуди

Поезия като крилца на пеперуди

Любина ЙОРДАНОВА, Хеликон Русе

201151_b„Това е моето време” на Франческо Томада, ИК „Scalino”, е първата стихосбирка на български език на поета, която е побрала в себе си стихове от неговите три стихосбирки на италиански: „Детството, видяно оттук”, „Всяко нещо с името си” и „Да носиш в себе си сбогуванията”.
Думата, с която мога да обобщя поезията на Томада, е деликатност.
Деликатност в избора на думи и в пресъздаването на определана емоция, спомен или идея, вдъхновени от съвсем простички ежедневни случки – изораното поле в зимна утрин; осеяното със следи от капки дъжд кухненско стъкло; петте бенки на лявата ръка, напомнящи съзвездие; усмивката на любимата жена; тя, докато спи; полетът на лястовичките; нарът, засаден в края на градината; войната; земетресението от ‘76…

Кратка, наситена поезия, която разказва за външните граници и вътрешния порив за свобода.

Еротиката и красотата на любовта.

 

Неуловимост

 

Спиш и тялото ти става крехко

като четирилистна детелина

между страниците,

а не е хартия тъканта на чаршафите

и не е книга леглото, но ти носи щастие

в това ожулване до кръв,

което от страх да не бъдем банални,

рядко наричаме любов

 

Много от стихотворенията тук са посветени на любимите сестра, майка и баба на Томада, които вече не са между живите. Смъртта често се появява между страниците на книгата, но без да създава усещането за тежест в читателя. Тя по-скоро се усмихва, навява лека тъга, напомня колко крехък е човекът, за да придаде повече плътност на дните му.

Изведнъж разбираш, че думите са те хванали за ръка и са те отвели в свят на напълно непознат човек, който чувстваш толкова близък и толкова твой.
Нежното звучене и ясните образи са те погълнали, за да се сгушиш в в тях, защото си обикнал написаното, защото то е много истинско и човешко, болезнено и някак животворно. С всяка следваща страница в теб все по-силно започва да отеква тишина, която всъщност е основната тъкан в поезията на Томада. А това е достатъчен показател, че нещо е много, много добро. Каквито са и стиховете в „Това е моето време”.
Голяма заслуга за това имат и преводачите от италиански Аксиния Михайлова и Емилия Миразчийска, които като алхимици са успели да уловят непреводимото.

 

Превал

 

Понякога се случва пеперудите

да се стрелнат към предното стъкло,

понесени от въздушния поток,

без дори да докоснат повърхността

и зад колата продължават да си летят

като преди

 

не могат дори да извикат от ужас

 

толкова са деликатни, че

би трябвало да ги повдигам с ръка,

дори, дори

бих искал да работя като повдигач на пеперуди

и в края на работния ден

да не трябва да броя банкнотите на касата

или да проверявам дали съм вписал оценките

в дневника

 

а да гледам високо над себе си едно небе

цялото изпълнено с крилца

 

 

 

 

Прочетете още

fountain-pen-447576_1280

Писането на ръка продължава да е важно

Мозъкът реагира на листа и молива по съвсем друг начин Лист и химикалка – много …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...