Начало / Критика / Поезия като крилца на пеперуди

Поезия като крилца на пеперуди

Любина ЙОРДАНОВА, Хеликон Русе

201151_b„Това е моето време” на Франческо Томада, ИК „Scalino”, е първата стихосбирка на български език на поета, която е побрала в себе си стихове от неговите три стихосбирки на италиански: „Детството, видяно оттук”, „Всяко нещо с името си” и „Да носиш в себе си сбогуванията”.
Думата, с която мога да обобщя поезията на Томада, е деликатност.
Деликатност в избора на думи и в пресъздаването на определана емоция, спомен или идея, вдъхновени от съвсем простички ежедневни случки – изораното поле в зимна утрин; осеяното със следи от капки дъжд кухненско стъкло; петте бенки на лявата ръка, напомнящи съзвездие; усмивката на любимата жена; тя, докато спи; полетът на лястовичките; нарът, засаден в края на градината; войната; земетресението от ‘76…

Кратка, наситена поезия, която разказва за външните граници и вътрешния порив за свобода.

Еротиката и красотата на любовта.

 

Неуловимост

 

Спиш и тялото ти става крехко

като четирилистна детелина

между страниците,

а не е хартия тъканта на чаршафите

и не е книга леглото, но ти носи щастие

в това ожулване до кръв,

което от страх да не бъдем банални,

рядко наричаме любов

 

Много от стихотворенията тук са посветени на любимите сестра, майка и баба на Томада, които вече не са между живите. Смъртта често се появява между страниците на книгата, но без да създава усещането за тежест в читателя. Тя по-скоро се усмихва, навява лека тъга, напомня колко крехък е човекът, за да придаде повече плътност на дните му.

Изведнъж разбираш, че думите са те хванали за ръка и са те отвели в свят на напълно непознат човек, който чувстваш толкова близък и толкова твой.
Нежното звучене и ясните образи са те погълнали, за да се сгушиш в в тях, защото си обикнал написаното, защото то е много истинско и човешко, болезнено и някак животворно. С всяка следваща страница в теб все по-силно започва да отеква тишина, която всъщност е основната тъкан в поезията на Томада. А това е достатъчен показател, че нещо е много, много добро. Каквито са и стиховете в „Това е моето време”.
Голяма заслуга за това имат и преводачите от италиански Аксиния Михайлова и Емилия Миразчийска, които като алхимици са успели да уловят непреводимото.

 

Превал

 

Понякога се случва пеперудите

да се стрелнат към предното стъкло,

понесени от въздушния поток,

без дори да докоснат повърхността

и зад колата продължават да си летят

като преди

 

не могат дори да извикат от ужас

 

толкова са деликатни, че

би трябвало да ги повдигам с ръка,

дори, дори

бих искал да работя като повдигач на пеперуди

и в края на работния ден

да не трябва да броя банкнотите на касата

или да проверявам дали съм вписал оценките

в дневника

 

а да гледам високо над себе си едно небе

цялото изпълнено с крилца

 

 

 

 

Прочетете още

old-dog-1582205_1920

Жълтото куче носи хармония и хубави книги

Интересна година предстои според китайския лунен календар. Самите китайци, пък и други източни народи, вече …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *