Лира Литературно-рекламна Агенция
В събота, на 87-годишна възраст почина лауреатът на Нобелова награда за мир писателят и журналист Ели Визел, съобщи американската преса, позовавайки се на съобщение от кабинета на израелския премиер Бенямин Натаняху.
Визел беше едно от най-почитани автори от еврейски произход в света. Той бе сред малцината оцелели от ада на Холокоста и Аушвиц. „В мрака на Холокоста, в който загинаха 6 милиона наши братя и сестри, Ели Визел беше лъч светлина и пример за човечност, който вярваше в доброто у хората“, казва Натаняху в жалейката си. Смъртта на видния писател почетоха и бившите президенти на Израел Шимон Перес и предшественикът му Рувен Ривлин. „Еврейският народ загуби един човек, голям колкото живота“, написа Перес в Twitter. „Днес си взимаме сбогом с един титан на човечеството“, каза пък Ривлин.
Президентът на САЩ Барак Обама също изказа тъгата си за смъртта на „един от великите морални гласове на нашето време, който по някакъв начин беше съвестта на света“. Обама припомни и собствената си визита в Бухенвалд през2009 г., където водач му бе именно Визел.
„Неговият живот и сила, неговият пример ни караха да ставаме по-добри. В лицето на злото най-добре приемаме капацитета на доброто. В лицето на съдбата трябва да обичаме. В лицето на жестокостта трябва да живеем с емпатия и състрадание“, каза още американският президент.
Ели Визел е роден с името Елиезер и е единственото момче в семейството на Шломо и Сара Визел сред четири сестри. Той израства в трансилванския град Сигет в Румъния. Насърчен от родителите си той учи философия, литература, иврит и Тората.
През 1940 г. Северна Трансилвания е присъединена към Унгария, чиито лидери позволяват на германците да проведат етническо прочистване и да изпратят еврейското население в лагерите на смъртта. Четири години по-късно семейство Визел е депортирано в Аушвиц-Биркенау, където 15-годишното момче е отделено от останалите си роднини.
Той все пак успява да остане близо до баща си, като двамата работят в лагера, а след това са преместени в Бухенвалд през 1945 г. Там Шломо е пребит от охраната само седмица-две преди освобождаването на лагера. Сара Визел и дъщеря й Ципора също не оцеляват.
След войната Ели се мести в Париж, където отново среща по-големите си сестри – Беатрис и Хилда. Там започва кариерата си на журналист, като категорично отказва да пише за живота си по време на Холокоста.
11 години след напускането на Бухенвалд той написва „Un di Velt Hot Geshvign (And the World Remained Silent)“ – мемоар на иврит, който ще остане в историята на литературата като „Нощта“. Книгата е преведена на 30 езика. При издаването й Визел има едно условие – Холивуд да не се докосва до творбата му.
В книгата си Ели пише: „Обратното на любовта не е омраза. Безразличието е. Противоположното на изкуството не е грозота. Безразличието е. Противоположното на живота не е смъртта. Безразличието е.“
Визел се мести в САЩ в средата на 50-те, а през 1969 г. се жени за Марион Ерстер Роуз, която по-късно ще е преводач на книгите му. През 1978 г. президентът Джими Картър избира Визел за председател на Американската комисия за Холокоста. За дейността си през 1986 г. той е отличен с Нобелова награда за мир.
