Начало / Критика / „Луната залезе“ – хуманната пропаганда на Стайнбек

„Луната залезе“ – хуманната пропаганда на Стайнбек

201081_bЛятото на 1940 г. Нацистките войски са погълнали голяма част от Европа. Изминала е година от издаването на „Гроздовете на гнева” и Джон Стайнбек вече е световно известен автор.

С трезва преценка за политическата ситуация писателят съзнава неизбежното участие на САЩ във Втората световна война и като патриот е нетърпелив да даде своя принос за съюзническата кауза. През следващите две години Стайнбек доброволно служи на няколко правителствени тайни служби, две от тях предшественици на днешното ЦРУ. Основните опасения на прочутия автор са, че нацистката пропаганда заглушава гласа на американските съюзници. Този проблем толкова го тревожи, че дори се среща с президента Рузвелт, за да обсъдят въпроса.

Малко по-късно, през 1941 г., се взема решението Стайнбек да напише пропагандно произведение, с което да помогне на съюзническите сили. По същото време работата на писателя за тайните служби го сблъсква с бежанци от наскоро окупираните европейски страни, между които Норвегия и Дания, Франция, Белгия и Холандия. Така през септември същата година Стайнбек се заема с писането на художествено произведение, като използва всичко, което е научил за психологическите ефекти от окупацията върху жителите на завладените страни. Първоначалната идея е историята да се развива в Америка, но този вариант е отхвърлен заради опасенията, че поставянето на САЩ в ролята на загубила страна във военен конфликт ще подейства демотивиращо на войската. Бежанците в обкръжението на Стайнбек обаче са категорични, че разпространяването на книгата из окупираните им родни места ще повдигне духа на бойците от съпротивата. В крайна сметка писателят я пренаписва, като поставя в центъра на действието малко градче в северна Европа, окупирано от армията на неназована нация.

Резултатът е мигновен.Само дни след публикуването на „Луната залезе” критиците и читателите в Америка са застанали на двата полюса на общественото мнение. Едните определят книгата като „значима” и „брилянтна пропаганда”, а другите като „лоша пропаганда” и „безупречно манипулирана мелодрама”.

Основният проблем за критиците на „Луната залезе” е, че според тях Стайнбек саботира усилията на съюзническите армии, като представя противниковите войници като интелигентни и любезни, вместо да използва обичайно рисувания им образ на варвари. „Някои от германците на Стайнбек преживяват моменти, в които се съмняват в мъдростта на Фюрера, други тъгуват по дома, трети се отвращават от кръвопролитията, има и такива, на които войната им омръзва. Те всички са човеци, твърде човечни за варварските цели на Фюрера – точно, както би ги написал и Толстой”, казва Джон Чамбърлейн. Фашистите-пришълци, за които пише Стайнбек, не са описани като чудовища, а като обикновени хора, което ги прави по-пълнокръвни, но критиците на „Луната залезе” не искат реалистични образи – те искат хора, които да мразят.

Въпреки полюсните рецензии и книгата, и пиесата, направена по-късно по нея, са приети възторжено от американската публика. Ала негативното отношение на критиката огорчава Стайнбек, защото той знае, че „Луната залезе” е изпълнила предназначението си в Европа. Но дори и самият автор не подозира в какви мащаби романът е използван за целите на съпротивата.Книгата вдъхва увереност в цяла Европа. Най-силно това се усеща в Норвегия, където романът има специално значение, защото местните вярват, че е писан именно за тяхната страна. В по-късни интервюта те споделят, че са благодарни на Стайнбек, защото е успял точно да улови чувствата на норвежците спрямо нацистите. „Луната залезе”  е сред 3 000-те книги, конфискувани от библиотеките на Норвегия, заради лошата светлина, в която представят нацистките окупатори. Хиляди екземпляри от „Луната залезе” са разпространени тайно в страната, но от тях почти не са останали бройки, заради многократното им препрочитане и предаване от ръка на ръка. Крал Хаакон VII награждава Стайнбек с норвежкия „Кръст на свободата”, заради помощта, която е оказал на съпротивата с романа, „повдигнал духа на една съсипана от войната нация”.

„Луната залезе” е публикувана тайно в много държави в разкъсаната от военни действия Европа, сред които Франция, Швеция, Дания,Холандия, Италия. В световен мащаб изданията на романа са повече от 90.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *