Начало / Автори / Любовите на Анна Ахматова

Любовите на Анна Ахматова

A._GorenkoНа този ден, 23 юни, през 1889 г. е родена една от най-значимите руски поетеси – Анна Ахматова. Родена с името Анна Андреевна Горенко, тя е представителка на модернизма, а емоционалната й поезия е забранена по времето на режима на Сталин. Проблемите й с руската власт са доста сериозни, а първият й съпруг – поетът Николай Гумильов, е разстрелян от съветските власти. Синът й, историкът Лев Гумильов, пък прекарва много години в ГУЛАГ.

03_nikolai_gumilev_lev_gumilev_and_anna_akhmatova_bАнна и Николай

Анна и Николай се срещат за пръв път, когато тя е на 14, а той на 17 години. Гумильов се увличал по произведенията на Оскар Уайлд и мечтаел за чиста, поглъщаща любов. Подражавайки на кумира си, младият романтик носел цилиндър и понякога къдрел косата си. Ахматова била негова противоположност: жива, непосредствена, дръзка, страстна почитателка на Бодлер. Въпреки различията, а може би и заради това, той се влюбва до полуда в нея. Тя обаче го отхвърля цели три пъти. Отчаян, Гумильов опитва да се самоубие, но два пъти не успява.

Николай успява да пробие съпротивата на страстната Анна чак през 1909 и я склонява да се оженят. Бракът им трае осем години, в които той пътува постоянно. Развеждат се през 1919 г., а две години след това Гумильов е разстрелян заради фалшиво обвинение в заговор. Ахматова грижливо пазела стихотворенията на Гумильов и посветила много време и сили на тяхното издаване.

24152024Тайната любов

Оказва се обаче, че много години в живота на поетесата е имало и тайна любов, разкри руската преса. Тя е била с писателя Павел Лукницки, който пет години се движел в кръговете на Ахматова.

В дневника на Лукницки пише:

„Около обед на 2 март 1966 г. телефонът в московската ми квартира иззвъня:

Здравейте, Павел Николаевич!

Здравейте, Анна Андреевна… Колко се радвам. Точно онзи ден разбрах, че сте тук, в Боткинската болница.

Да, бях 100 дни. Четвърти инфаркт! А толкова ми се искаше да Ви видя.

Може тази вечер?

Няма да стане. Утре заминавам за 12 дни. А днес около мен ще има толкова много хора, че няма да можем дори да поговорим. Ще се върна в Москва на 26 март. Ще ви позвъня.“

Но разговор така и няма. На 5 март Ахматова издъхва. В дневника си Лукницки пише загадъчно: „42 години! 8 декември 1924 г. …“

Какво се е случило на този декемврийски ден преди толкова години?

За първи път студентът в Ленинградския университет Лукницки се среща а Ахматова. Той работел по дипломна работа на тема „Трудът и дните на Николай Гумильов“. Поетът бил разстрелян три години по-рано за антисъветска поезия. Тогава все още имало относителна свобода и от време на време се появявали текстове за „контрареволюционера“. Павел педантично разглеждал не само стиховете на Гумильов, но и автобиографията му, черновите му, разпитвал всеки, който някога е имал някакъв контакт с поета, изследвал лични и литературни документи. Това била голямата страст на юношата, която той превърнал в делото на живота си.

Дипломен ръководител му бил професор Лозински, който посъветвал младежа да поговори с бившата съпруга на Гумильов – знаменитата поетеса Ахматова. Павел обаче все не можел да се реши да се срещне с жената на своя идол. В крайна сметка обаче срещата се състояла и Лукницки се превърнал скоро в биограф не само на съпруга, но и на съпругата. Той описвал живота й, бил неин секретар, помощник и … любовник, пише kp.ua.

Той бил на 22 г, поет, бохем. Вече бил имал немалко романтични истории – с последната любов на Гумильов – циганската певица от Шишкиновия род Нина и с още много популярни дами в културните кръгове на СССР.

Тя била на 36, вече знаменита, все още много женствена, дългогоса. Живеела с втория си мъж – изтоковед със световна популярност – Владимир Шилейко, но двамата били практически в развод. Имала и връзка с професора от Художествената академия Николай Пунин, за когото предстояло да се омъжи.

Въпреки всичко това, на 22 февруари 1925 г. тя започнала романтична афера и с Лукницки, която щяла да продължи пет години и половина. Младият мъж прекарвал максимално време с нея, записвал всичко, което му споделяла, водил дневник – летопис на живота й. поетесата го четяла и редактирала, а някои записки помолила да унищожи.

Тайно от нея той водел друг дневник – на техните интимни отношения. Тези записки правел в тетрадка с безобидното заглавие „Материалы к повести „Любовь на Чимгане“ (Ташкент, 1921 – 1922). Всички имена в дневника били променени, че никой да не се усети за какво става дума. Ахматова била описвана като А. К. Бахмутова, мъжът й Пунин – Михайлов, даже кучето им имало псевдоним – вместо Тапа – Норка.

Ето само няколко реда от този таен бележник:

„20.III.

Целувам ръцете й: „Когато си тръгнете, няма да знам нищо – нито как сте със здравето, нито настроението ви, дори адреса… И няма да мога да идвам при Вас. Или?“

АБ (с усмивка): „Е, веднъж седмично… Така съм уморена от хората: трябва да се занимавам с всички…“

21.VI.

Тя ми говори за това, колко много цени моето „изключително“ отношение към нея. Каза ми, че е виновна пред мен, че не е заслужила такова отношение. А аз й казвах същото. След това се усмихнах и й казах, че не е нужно да си разменяме любезности.“

Романът им приключва през 1930 г. Лукницки напуснал бохемските среди в Петербург и се отправил на път – картографирал Памир – устия на реки, ледници, върхове. Но цял живот запазил в тайна любовта си и връзката си с Анна Андреевна и крил „Интимната тетрадка“ даже от нея. Те останали приятели и често се срещали. Дневникът му излиза на бял свят чак през 2005 г., като за съществуването му пише Вера Констатинова в книгата си „Любовник. Рыцарь. Летописец“.

188557_bАнна и художника

Глава на жена от варовик, 64 см, изваяна към 1910–1912 от Модиляни. Аукционната къща „Кристис“, която я регистрира за парижкия си търг от 14 юни 2010 г., оценява творбата на 6 милиона евро. Най-голямото наддаване, извършвано някога във Франция, е именно за тази скулптура: над 43 милиона евро заплаща анонимен за нея! В същия ден Елизабет Барийе е в къщата-музей на Анна Ахматова в Санкт Петербург. В музея тя вижда рисунка с молив.

Още първият поглед може да определи, че става дума за Модиляни.

Ахматова от Модиляни. За каква близост свидетелства този ескиз с молив?

Приближавам се още. Закачливите кичури върху изящната извивка на врата, леки и лудешки, като над челото на дете, какво са – приятелство или любов?

След няколко месеца, докато чака, вижда статия в списание за аукциона. Вижда главата и е поразена; за нея няма никакво съмнение, че скулптурата е на Ахматова. И тогава започва разследването. Благодарение на събраните търпеливо доказателства – писма, стихове, дневници, фотографии, рисунки, – авторката малко по малко проследява обстоятелствата на тяхната среща през 1910 г. Анна току-що се е омъжила за Николай Гумильов; Амедео е необвързан. Двама млади, разкъсвани от страстта към изкуството…

Тази история е разказана от Барийе в „Любов призори. Анна Ахматова – Амадео Модиляни“.

А ето и самата Анна Ахматова в няколко забележителни цитата:

„Моята сянка е приятелят, за когото копнея“.

„Беше време, в което само мъртвите се усмихваха, доволни, че са оставени най-сетне да почиват“.

„Истинската нежност не може да бъде сбъркана. Тя е тиха и не може да бъде чута“.

„Струва ми се, че съм в сън – случаен гост в това ужасяващо тяло“.

„Всичко е било плячкосано, предадено, продадено; крилото на черната смърт проблесна напред“.

„Ще чуеш грохота и ще си спомниш за мен. И ще си мислиш: тя искаше бури“.

„Защо този век е толкова по-лош от всички преди него?“

„Винаги чувам тъжните гласове на лятото да преминават като червеношийки над високата трева“.

„Винаги съм била много подозрителна към хората, които прекалено обичат животните, и онези, които изобщо не ги обичат“.

„Лудостта вече е вдигнала крило и покрила половината ми душа“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *