Начало / Откъси / Да си спомним стиховете на Евтим Евтимов

Да си спомним стиховете на Евтим Евтимов

evtimov2Днес, на 82-годишна възраст, ни напусна един от най-обичаните български поети – Евтим Евтимов.

Избрахме няколко негови вечни стиха, с които да отдадем почит на таланта му.

И всичко пак е вечно

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

Обич за обич

171615_bАз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

 

Страх

И в песните за тебе съм го писал,
и в своите молитви си признах –
откраднах те с единствената мисъл,
че няма за какво да ме е страх.

Защо не тръгнем през света открито
през този свят, от завист сътворен?
Да ме целунеш пред очи, които
ще те проклинат дълго зарад мен.

Да прекосим по улиците стари,
заровили зад доноси глави.
Да минем под прозорците клюкари,
измислили убийствени мълви.

Да влезнем в черквата неделна даже,
забравили за миг и ум, и свяст,
и да не мислим кой какво ще каже
сега пред нас, зад нас или след нас.

И да изпием чашата горчива –
да няма страх от трънени венци.
Страхът убива, бавно ни убива
и после ни превръща в подлеци.
* * *

Ти сега си на морето.
Бият вълните.
и хапят брега,
защото там си с Него.
Падат скалите
и се превръщат в пяна,
защото там си с Него.
Сърцата на облаците се разбиват,
защото там си с Него
Всичко се къса.
Всичко реве.
Всичко протестира.
И боли.
И се мята.
И се разпъва.
А аз?

Безкраен път до тебе извървях

Безкраен път до тебе извървях –
едва не се разминахме сред мрака.
Защо сега да крия като грях
години толкова кого съм чакал?

Сега не може нищо да ме спре –
за теб ще пея до часа последен…
Аз искам тоя свят да разбере,
че няма повече да бъда беден.

Прочетете още

romaniola_miroslavova

Почина поетесата Романьола Мирославова

Поетесата Романьола Мирославова почина на 24 юни. Тя беше съпруга на Евтим Евтимов и си …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *