Лира Литературно-рекламна Агенция
В разгара на европейското първенство по футбол във Франция у нас ще се появи автобиографията на славния италиански полузащитник Андреа Пирло „Мисля, следователно играя“. За съжаление феновете няма да гледат 37-годишния бивш футболист на „Милан“ и „Ювентус“ по терените на европейското, но ще могат да четат автобиографията му и да разберат повече за двете му титли от Шампионската лига, двата триумфа със скудетото – първото място в италианската Серия А, участията му в три световни и три европейски първенства.
„Една суперзвезда. Един супершампион с безброй много титли. Хиперболичните комплименти никога не са изречени напразно, ако се отнасят за Андреа Пирло – полузащитника на „Ювентус“ и националния отбор на Италия, бивш играч на „Милан“, с който тим спечели всичко възможно, и бивш играч на „Интер“. Това, което ни поразява в него освен гениалността му, е изключителната логика, която проявява, когато е на терена, а също и извън него. Креативност и интелект живеят заедно в неговото тяло, като свързват по изключителен начин главата и краката му. „Мисля, следователно играя“ е потвърждението на перфектната ефикасност на машината Пирло. „Черно-белият“ плеймейкър използва краката си, за да играе футбол, и то – по съвършен начин, главата си, за да мисли и езика си, за да каже това, което чувства – без никаква тактика или заобикалки. Той заема ясна позиция, разграничавайки се от колегите си футболисти, които са замесени в залаганията. Обявява се категорично срещу насилието по стадионите и растящите проблеми с расизма. В същото време разказва и за духовната си страна, проявена в легендарните майтапи от съблекалнята. За първи път Пирло, „футболистът на всички“, както го определя треньорът Чезаре Прандели, разкрива пред читателите и интелигентността си, която е водеща в действията на един от най-съвършените играчи на европейския футбол“, се казва в анотацията на книгата, преведена от спортния журналист Любомир Нешев.
Ето и предговорът на книгата от легендарния треньор и бивш селекционер на националния отбор Чезаре Прандели:
„Андреа Пирло принадлежи към една защитена категория: той е футболист на всички. Всеки стадион е негов стадион, тифозите го гледат и виждат един универсален шампион, който е способен да ги изведе отвъд това да подкрепят само един отбор. Те виждат Италия. Не бих се изненадал, ако през нощта той спи със синя пижама, тоест с цветовете на националния тим, спрямо който изпитва безгранична любов.
Преди да се говори за Андреа днес (и утре, и винаги), е необходимо да се направи крачка назад и да се върнем към времето, когато бях треньор в школата на „Аталанта“ в Бергамо. Моят отбор беше „Алиеви 1“, а през седмицата се говореше много за най-силните съперници, които предстоеше да срещнем през сезона, или за най-обещаващите таланти, даващи надежди за бъдещето. Мислехме си за „Интер“, за „Милан“, но преди всичко за „Бреша“, най-вече заради местното съперничество между двата клуба.
Веднъж, докато се подготвяхме за тренировка, един от моите помощници нахлу в съблекалнята и останал почти без дъх, рече с разтреперан глас: „Чезаре, видях едно пълно с талант момче, наистина лудо нещо. За съжаление играе при по-малките в „Бреша“…“. Това, което ме порази, не бяха толкова думите, казани от моя сътрудник, колкото невярващото му изражение. А той в живота си бе гледал стотици мачове на живо. По случайност следващата седмица „Аталанта“ трябваше да бъде домакин точно на „Бреша“. И там видях едно дребно момче, 2 – 3 години по-малко от другите, което подскачаше по терена. Това беше Пирло.
Останах без думи, както никога не ми се бе случвало преди това. Имах чувството, че всички зрители гледаха само него и си мислеха същото, което и аз: „Това е новият играч“. В очите на феновете той никога не е бил дете.
Пирло обединява зрителите, защото той живее със и за футбола. Той е най-техничният играч, никога не е правил нещо отблъскващо за публиката. Той гори в играта. Именно поради това е признат за универсален футболист, който при всяко докосване на топката предизвиква положителни емоции у тези, които го гледат. Андреа показа на всички, че дори и звездите могат да бъдат обикновени хора и да се държат като тях. Всички ние, щастливците, които бяхме в Бергамо в този ден, видяхме таланта в действие. На терена правеше нещата с невероятна лекота. Той и само още няколко са играчите от подобна величина. След края на мачовете на Италия пред съблекалнята винаги има опашка от футболисти на съперника, които искат да си сменят фланелките с неговата. Всички го харесват…
Изглежда невероятно, но Андреа е от онези мълчаливи лидери, каквито в света на футбола е трудно да намериш. Преди да стана треньор, в моята кариера като играч познавах една изключителна личност – Гаетано Ширеа. Пирло ми напомня за него по невероятен начин. Той прилича на Гаетано, тяхното поведение е идентично. В редките моменти, в които тези играчи решат да се намесят в съблекалнята, за да кажат нещо, всички млъкват. Тяхната дума тежи. На два пъти съм бил свидетел на такива сцени – като съотборник на Гаетано и като треньор на Андреа в националния отбор, и никога няма да ги забравя. В първия случай се убедих в правотата на казаното, а във втория се възхитих. Урокът е ясен – който говори тихо, след това получава повече, включително и безусловното уважение на хората наоколо.
В тази книга Андреа казва следното: „След Мондиал 2014 в Бразилия ще спра да играя за Италия, ще окача обувките на пирона, но дотогава никой освен треньора ми Чезаре Прандели не може да си позволява да ме кара да се отказвам“. Аз отговорих, че със сигурност няма да поема тази отговорност. Най-трудното нещо за наставника е да каже на един талант, че е време да се откаже. Естествено подобно решение винаги трябва да е обсъдено и съгласувано със съответния състезател, но в случая просто разговорът ни бе безсмислен. Не мога да се сетя дори за една причина, поради която да оставя Андреа извън националния тим от този момент до 2014-а. Хора като него и Джиджи Буфон носят истинския дух на Италия. Ако всички имаха техния респект към синята фланелка, животът на „адзурите“ – на терена и извън него – ще бъде много по-лек и безоблачен. Дори и след толкова битки мотивацията и на двамата е същата, каквато беше и първия ден.
Андреа се е родил, мечтаейки, и за да ни накара да мечтаем. Мисля си, че той и днес е същият – такъв, какъвто беше в деня, когато го видях като дете да носи екипа на „Бреша“. Имаше един момент, когато можеше да се озове в юношеските формации на „Аталанта“, но това щеше да е некоректно спрямо „Бреша“. В Бергамо дори имаше събрание, на което се дискутираше тази възможност, но президентът Перкаси, един начетен и интелигентен ръководител, разбра, че това може да доведе до редица неприятности, включително и за самия играч. Никога няма да забравя неговите думи: „Пирло остава там, където е, тъй като футболист от неговата класа не бива да бъде поставян в трудна ситуация. Той трябва да продължи да изпитва удоволствие от футбола, да се забавлява на терена и да бъде щастлив от това. Аз не бих искал да чувства напрежение, породено от подобни проблеми. Просто трябва да остане това, което е – играчът на всички“.
Перкаси бе разбрал всичко. Перкаси бе разбрал Пирло.“
