Начало / Класации / Други / Книжките под моята възглавница

Книжките под моята възглавница

Людмила ЕЛЕНКОВА, радио „Хеликон”

indexАз съм част от онова поколение на т.нар. български преход, което си пазеше играчките в кутии, за да ги отвори като стане на 40 г. и види удивителната си прилика с тях. Заради големината им, а и поради застиналата им във вечно недоумение физиономия на възрастен човек. Това поколение се научи да чете рано, да поглъща жадно швепс и книги с еднаква наслада, да го водят в книжарницата като на сладкарница и, играейки до тъмно на улицата, да се мисли за герой в роман. Ако съвременните деца не биха си губили времето в състезания кой по-добре си мърда ушите, да знаете, че полезното умение, придобито от „Войната на таралежите“, ни имунизира във времето срещу други по-неприятни гримаси на политиката и икономиката. Дори с един талант да се отсрамим пред наследниците, то нека да е нашата усмивка. Ето някои заглавия, останали встрани от модата на задължителната класика. Струваше си детство с фенерче под одеялото и книга под възглавницата.

„Туфо, рижият пират“, Георги Константинов – всеки искаше да наблюдава класната стая от високо дърво, а после да се изтърколи направо в телевизията или в … Космоса! Поне видяхме в лудориите на рижавия котарак скок към прогреса.

„Стас и Нели“, Хенрик Сенкевич – е, не беше от най-предпочитаните приключения да те вземат пленник в Африка. Но момчето Стас от Полша и момичето Нели от британската империя ни отвориха очите какво е да минеш през джунглата и през две различни цивилизации. Когато пораснахме достатъчно, разбрахме смисъла на думата „толерантност“. И защо Сенкевич е получил Нобелова награда за литература.

„Крокодилът Гена“, Едуард Успенски – хм, днешните играчки пò се доближават до облика на Чебурашка. Нещо, някакво такова, а по онова време недопустимо за социалистическия строй създание с дефектна изработка, което никой не би приел. Освен Гена, добрият приятел! Той все още олицетворява в мечтите ни съвестния гражданин. Защото е крокодил с достойнство. Всяка сутрин си облича костюма и отива да се труди в зоологическата градина, където работи като… крокодил.

„Чичо Томовата колиба“, Хариет Бичър Стоу – не вярвахме, че книга може да предизвика Американската гражданска война. В сърцатия Том, защитил едно дете и майка му от робство, виждахме доброто и злото, благодарни, че живеем в свят, в който никой никого не продава. Да я прочетем отново, дали пък животът не ни опроверга?

„Без дом“, Хектор Мало – тук не минаваше без сълзи. Историята на малкия Реми, изгубил истинските си родители, ни караше да се сгушим на топло вкъщи. Оттогава пазим спомена колко романтична и тъжна е Франция през очите на уличните артисти – може би първият сблъсък с изкуството, поднесено като житейска съдба.

„Тайната градина“, Франсис Х. Бърнет – прекрасна школа за укротяване на опърничави момичета чрез досега им с природата. Ключ към пробуждащите се трепети на любовта и на още нещо – на знанието, че отвъд видимия свят е скрито друго тайнство, което един ден ще ни примами…

Това са само част от перлите на моето детство. Не изобилстваше от блага, но и не страдаше от лишения. Сигурна съм, че ако застанете пред рафтовете в някоя книжарница, ще ви връхлетят спомени от вашето – когато сте боядисвали ограда като Том Сойер, помирявали сте татко и съседа като Малкият Никола, търсели сте центъра на земята като героите на Жул Верн и сте се грижили за някой редом с „Белият Бим, черното ухо“.

Направете го отново, вече за децата си.

 

 

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

maxresdefault

Децата разбират света с помощта на хубавите илюстрации

Свен Нордквист им придава смисъла на думите Роденият в Хелсингбори илюстратор е сред най-известните в …