Начало / Класации / Други / Книжките под моята възглавница

Книжките под моята възглавница

Людмила ЕЛЕНКОВА, радио „Хеликон”

indexАз съм част от онова поколение на т.нар. български преход, което си пазеше играчките в кутии, за да ги отвори като стане на 40 г. и види удивителната си прилика с тях. Заради големината им, а и поради застиналата им във вечно недоумение физиономия на възрастен човек. Това поколение се научи да чете рано, да поглъща жадно швепс и книги с еднаква наслада, да го водят в книжарницата като на сладкарница и, играейки до тъмно на улицата, да се мисли за герой в роман. Ако съвременните деца не биха си губили времето в състезания кой по-добре си мърда ушите, да знаете, че полезното умение, придобито от „Войната на таралежите“, ни имунизира във времето срещу други по-неприятни гримаси на политиката и икономиката. Дори с един талант да се отсрамим пред наследниците, то нека да е нашата усмивка. Ето някои заглавия, останали встрани от модата на задължителната класика. Струваше си детство с фенерче под одеялото и книга под възглавницата.

„Туфо, рижият пират“, Георги Константинов – всеки искаше да наблюдава класната стая от високо дърво, а после да се изтърколи направо в телевизията или в … Космоса! Поне видяхме в лудориите на рижавия котарак скок към прогреса.

„Стас и Нели“, Хенрик Сенкевич – е, не беше от най-предпочитаните приключения да те вземат пленник в Африка. Но момчето Стас от Полша и момичето Нели от британската империя ни отвориха очите какво е да минеш през джунглата и през две различни цивилизации. Когато пораснахме достатъчно, разбрахме смисъла на думата „толерантност“. И защо Сенкевич е получил Нобелова награда за литература.

„Крокодилът Гена“, Едуард Успенски – хм, днешните играчки пò се доближават до облика на Чебурашка. Нещо, някакво такова, а по онова време недопустимо за социалистическия строй създание с дефектна изработка, което никой не би приел. Освен Гена, добрият приятел! Той все още олицетворява в мечтите ни съвестния гражданин. Защото е крокодил с достойнство. Всяка сутрин си облича костюма и отива да се труди в зоологическата градина, където работи като… крокодил.

„Чичо Томовата колиба“, Хариет Бичър Стоу – не вярвахме, че книга може да предизвика Американската гражданска война. В сърцатия Том, защитил едно дете и майка му от робство, виждахме доброто и злото, благодарни, че живеем в свят, в който никой никого не продава. Да я прочетем отново, дали пък животът не ни опроверга?

„Без дом“, Хектор Мало – тук не минаваше без сълзи. Историята на малкия Реми, изгубил истинските си родители, ни караше да се сгушим на топло вкъщи. Оттогава пазим спомена колко романтична и тъжна е Франция през очите на уличните артисти – може би първият сблъсък с изкуството, поднесено като житейска съдба.

„Тайната градина“, Франсис Х. Бърнет – прекрасна школа за укротяване на опърничави момичета чрез досега им с природата. Ключ към пробуждащите се трепети на любовта и на още нещо – на знанието, че отвъд видимия свят е скрито друго тайнство, което един ден ще ни примами…

Това са само част от перлите на моето детство. Не изобилстваше от блага, но и не страдаше от лишения. Сигурна съм, че ако застанете пред рафтовете в някоя книжарница, ще ви връхлетят спомени от вашето – когато сте боядисвали ограда като Том Сойер, помирявали сте татко и съседа като Малкият Никола, търсели сте центъра на земята като героите на Жул Верн и сте се грижили за някой редом с „Белият Бим, черното ухо“.

Направете го отново, вече за децата си.

 

 

Прочетете още

facetczyta

Как да накараме мъжа да чете

Александра Фактът, че мъжете четат много по-малко от жените е неоспорим. Данните говорят сами за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *