Момичета от танцов състав „Балканджийче“ от град Елена танцуваха като самодиви на българската премиера на дебюта на Краси Зуркова – „Самодива“. Пред десетки почитатели живеещата в САЩ писателка отговори на въпроси на съученичката си – телевизионната водеща Мариана Векилска в препълнен столичен клуб. Утре, 29 май, в 17 ч., Зуркова ще се срещне с читателите си в Пловдив, като домакин ще е местната книжарница „Хеликон Пловдив Център“. Ден по-късно, на 30 май, от 18 ч. тя ще гостува и в „Хеликон Бургас“, като срещата й с читатели ще е от 18 ч.
„Като четем книга, особено на чужд автор, ние заживяваме със света му и придобиваме повече познания, ставаме по-съпричастни, ставаме по-толерантни. И това са изключително важни чувства, които все повече губим в този глобален свят – все по-глобални и все по-малко толерантни и съпричастни. Винаги съм била убедена, че ние, българите, сме едни от най-толерантните към света извън пределите на България. И това го доказва и висотата, на която е преводната литература в България. Чужди автори излизат на българския пазар, на български език буквално успоредно с тяхната премиера на родните им пазари. Но за съжаление това не е така обратно. Българските автори неистово се борят да минат границите на България. Това винаги ме изпълва с гняв и негодувание, и с желание да променя нещо. Защото тези хора там, зад границата, трябва да научат повече за нас, трябва да станат съпричастни на това, което ние изживяваме. Трябва да са толерантни към нас. Българските книги са един начин за това. И защо споделям тези мои дълбоки и лични чувства? По една основна причина. Краси направи нещо невероятно. Тя прекрачи границите на България и тази великолепна, истински българска книга излезе на един от най-големите световни пазари, още преди да е издадена на родния й език. И тук не мога да кажа нищо друго, освен да цитирам поета: „Това е прекрасно нали?“, каза на премиерата в София изпълнителният директор на издателство „Егмонт“ Велизара Добрева.
Тя допълни: „Второто много нещо за нас в издателството е, че българското издание на тази книга не е преведено от английски език. То беше написано от Краси отново, на български език, с уважение към българските читатели, за да не се пропусне нито нотка от чувствата, от всичко, което е вложила в тази книга. Да, забавихме се с издаването повече от година, но нито за секунда не съжаляваме за това и считам, че е изключително важно.
Ние започнахме цялостната работа и целия процес на подготовка на тази книга с много желание, много любов, влагайки цялата си издателска компетентност, чувства, страст. Защото така сме научени да го правим. Но различното настъпи преди няколко дни, когато краси кацна на летище „София“. От този момент целият екип на издателството преживява невероятни чувства. И това се дължи на изключителната доброта, топлина, интелигентност, позитивност и усмивката на Краси. Искам да завърша думите си с единственото, което екипът може да каже – Краси, благодарим!“
Векилска и Зуркова пък споделиха ученическите си спомени с публиката. „В училище създадохме мюзикъла „Котките“, с който са свързани едни от най-емоционалните ни момента в училище. Аз и Марияна бяхме единствените две бели котета, което сигурно има някакво значение, тъй като самодивите също са бели“, каза Зуркова.