Лира Литературно-рекламна Агенция
Той е една от легендите на Националната баскетболна асоциация (НБА). Баскетболистът, който остава в историята с това, че е вкарал най-много точки в кариерата си и е един от най-влиятелните спортисти в историята. Днес Абдул-Джабар пише книги, има рубрика в сп. „Тайм“ и е запален библиофил. В качеството му на такъв репортерът Мийра Джонатан се срещна, за да го разпита за любимите му книги.
„Етюд в червено“ от Сър Артър Конан Дойл
За първите си мачове като гост с тим на „Милуоки Бъкс“ Абдул-Джабар взима един сборник за Шерлок Холмс в автобуса. Останал поразен и след това започва да чете жадно всички по-известни автори в криминалния жанр като Дашиел Хамет, Реймънд Чандлър, Мартин Круз Смит, Джон Льо Каре, Робърт Паркър. „Етюд в червено“ остава любимият му разказ на Артър Конан Дойл. „Има всички елементи, които очакваш в разказ с Шерлок Холмс. Четеш и си казваш: „Ей, как не забеляза това“. Всички факти са там, но е трудно да ги навържеш без да имаш мисленето на Холмс“, обяснява баскетболистът. Той дори твърди, че Холмс го инспирира в мачовете: „Преди един мач дочух слух, че в почивката един от играчите тайно пуши. След почивката започнах да го карам да тича. Гонех го и тичахме, докато не остана без дъх. Спечелихме.“
„Дама, поп, асо, шпионин“ от Джон Льо Каре
Льо Каре е бивш шпионин на британските служби през 50-те и 60-те, когато Ким Филби, двойният агент на СССР в организацията предава колегите си. След престоя си в службите Льо Каре започва да пише шпионски романи. Абдул Джабар попада на неговите книги още в училище и се връща към тях и след това. Героят в „Дама, поп, асо, шпионин“ много прилича на Ким Филби. „Удивително е. Миналото на Льо Каре личи в това, което пише.
„Да убиеш присмехулник“ от Харпър Ли
„Всеки американец трябва да прочете тази книга“, казва Джабар за класиката от 60-те. „Хората не разбират същността на расизма, пред който сме изправени в нашата страна. Те не разбират колко опасен е той. Като започнеш да четеш тази книга, получаваш представа за това, колко е ужасна е дискриминацията на основа раса.“ Джабар обаче още не е посегнал към продължението – „И страж да бди на пост“. „Не знам дали ще я прочета. Явно Ли е променила мнението си и е променила главния герой. Може би просто е експериментирала“, обяснява баскетболистът.
Поредицата „The Spenser“ от Робърт Паркър
Джабар така и не успя да посочи една най-любима книга от поредицата за бостънския детектив Спенсър от Робърт Паркър – герой, ветеран от корейската война, превърнал се в находчив следовател.
„The Fire Next Time“ от Джеймс Болдуин
За първи път Джабар прочита двете есета от Болдуин, включени в книгата, през 1963 г., когато е в гимназията. Елегантната проза на автора предизвиква социална реакция и коментари. Заглавието е заимствано от стара робска песен, а книгата представя национализма на тъмнокожите и расовата дискриминация. „Наистина ми помогна да разбера както са гражданските права и защо трябва да ги браним. Болдуин говори за расизма, който руши страната ни, за очакванията на афро-американците и описва всичко това по страхотен начин“, казва Джабар.
„Devil in a Blue Dress“ от Уолтър Мозли
„Мозли ми напомня за Реймънд Чандлър“, признава баскетболистът. В първия от поредицата криминални романи на този автор се появява Езекил „Лесния“ Роулинс, който превъплъщава всичко, което един следовател, тъмнокож при това, трябва да има през 40-те, 50-те и 60-те години в Калифорния. Той успява да придаде негативните ефекти на расизма в едно изцяло развлекателно четиво“, обяснява Джабар, който познава лично писателя
„Спасителят в ръжта“ от Дж. Д. Селинджър
Джабар казва, че когато има нужда от четиво, което да повдигне настроението му, чете „Спасителят в ръжта“. Книгата го връща във времето, когато самият той съзрява в момчешко католическо училище в Манхатън. „Спомням си как сравнявах преживяванията на Холдън Колфийлд със собствените си в училище. Гимназията беше изпитание за мен, но оцелях“, казва баскетболистът.
„The Autobiography of Malcolm X“ от Алекс Хейли
Всъщност Карим Абдул-Джабар е роден като Лю Алсиндор, католик. Той обаче открива себе си в средата на 60-те години в Америка, разтърсвана от расови бунтове, конфликти. След прочитането на автобиографията на революционера активист, новобранецът в университета на Калифорния в Лос Анджелис решава да се включи в борбата за равенство между расите. Той приема мюсюлманската вярва през 1968 г. и променя името си на Карим Абдул-Джабар, което в превод означава „благородният, служителят на Могъщия“. „Автобиографията на Малкълм Екс ми помогна да разбера колко изстрадан е успехът в Америка. Той е един от героите за мен.“
„Малтийският сокол“ от Дашиел Хамет
Хамет нарича своя герой Сам Спейд „труден и опак приятел“. Джабар обаче го вижда като лоялен човек. „Спейд се отдава на разследването на убийството на партньора си дори въпреки факта, че среща „Фаталната жена“, която го компрометира. Лоялността обаче е основният мотив в действията му и го кара да стигне до дълбините на случая“, анализира сюжета Джабар.
„Gorky Park“ от Мартин Круз Смит
Когато в московския Горки парк откриват три трупа на неизвестни жертви, случаят стига до инспектор от отдел убийства Аркадий Ренко, който трябва да разследва в средите на политическия елит случилото се. Авторът Смит е бивш журналист, който запознава читателите си с детайлите в джунглата на съветската власт и бюрокрация. „Ренко е герой. Той знае как работи корумпираната система, но все пак не се отказва и преследва героите, без значение на връзките им с властта. Той е безстрашен, а аз обичам този тип герои“, споделя Джабар.
Първият опит на Карим Абдул-Джабар в криминалната литература разказва за Майкрофт Холмс, по-големия брат на Шерлок. Майкрофт е атлетичен, самоуверен млад мъж, който работи в Министерството на войната. Негов приятел е тъмнокож мъж от Тринидад и Тобаго Сайръс Дъглас, с когото разследват изчезнали и починали при странни обстоятелства деца на един остров. Книгата е писана заедно със сценариста Ана Уотърхаус и излезе на книжния пазар миналия септември.
