Ръкописите на австрийския писател Артур Шницлер (1862-1931) най-после са разчетени, съобщи „Дер щандарт”.
Авторът, чийто 150-ти рожден ден ще бъде отбелязан през май следващата година, е известен с ужасния си за разбиране почерк, който години наред затрудняваше изследователите. Констанце Флидл обаче се е преборила с тази задача и сега ръкописите са издадени в обем от 578 страници, в които са приложиени факсимилета с транскрипция. Книгата струва 307 евро на немския пазар.
Най-проблемни са били работите на писателя от последните три години от живота му, когато изпада в дълбока душевна драма. Причината е самоубийството на дъщеря му Лили, която е на 18 години и е отскоро омъжена за италианец. „В онзи юлски ден животът ми свърши”, пише Шницлер в дневника си.
След смъртта си три години по-късно той оставя неизброими писма и бележки, непубликувани ръкописи, побрани в 257 папки и складирани в градинската му барака. По време на фашизма изследователят Ерик Блекол успява да изнесе това литературно наследство в университетската библиотека в Кембридж, където то се намира и днес.
Констанце Флидл успява да класифицира около 40 000 страници текст. Голяма част от ръкописите са написани с молив върху избледняваща хартия и това, комбинирано със стенографските завъртулки на Шницлер, затруднило много разчитането им.
След 1904 г. писателят е наемал секретарки, които да преписват ръкописите му на пишеща машина, но и те самите доста се мъчили докато му разчетат почерка. Според Флидл това, че на младини Шницлер е бил лекар, не е причина за неясното му писане и не става дума за синдрома „лекарски почерк”.