Лира Литературно-рекламна Агенция
Порталът flavorwire.com направи класация на най-известните романи, които са базирани на истински случки от живота на авторите им.
Например Дейвид Мичъл разказва за проблемите си в младежка възраст, когато страдал от заекване, в книгата си „Черен лебед зелен”. „Въпреки че не израснах в семейство като това на дука на Йорк, имах същите проблеми като него”, написа Мичъл в блестящата си резенция за „Речта на краля”. „Моите родители никога не обсъдиха това с мен и може би щях да продължа да избягвам хората до края на живота ми, ако не бях открил по-добрия начин да се изразявам с писане”.
Повестта „Вино от глухарчета”, написана през 1957 г. от Рей Бредбъри, разказва за собствените му преживявания от момчешките му години. Точно преди 91-ия си рожден ден това лято авторът получи предложение да бъде заснет филм по творбата му. Направи му го продуцентът на „Черен лебед” Майк Медавой. „Това е най-хубавият ми подарък! Чувствам се прероден! Това е историята на моята вълшебна младост и на онези незабравими лета, които все още упражняват мистична сила върху мен”, възкликна тогава писателят.
Романът „Шумът на камбаните” на Силвия Плат, написан през 1963 г. под псевдонима Виктория Лукас, разказва за борбата й с депресията. Също като авторката, героинята й Естер е е загубила баща си много рано, прави опит за самоубийство със сънотворни, лекуват я с електрошокова терапия, която никак не й помага.
„Сбогом на оръжията” на Ърнест Хемингуей е роман-автобиография за Първата световна война. Повечето герои са реално съществували личности, а Хенри е самият Хемингуей.
Романът „Джейн Еър” на Шарлот Бронте първоначално е бил издаден в Лондон през 1847 г. под заглавието „Джейн Еър: Автобиография” и с автор Карър Бел. Автобиографичното от залавието отпаднало, когато Бронте започнала да подписва романите си с истинското си име. Съдбата на героинята впрочем доста се припокрива с тази на писателката.
Джеймс Джойс пише „Портрет на художника като млад” явно с цел да разкаже за младините си в ирландско католическо училище преди да последва амбицията си да твори. Много издания изобразяват директно автора на корицата.
„Малки жени” на Луиза Мей Алкът проследява младостта на четири сестри – Мег, Джо, Бет и Ейми. Книгата се опира на юношеството на самата Алкът, която израства с още три сестри в същия град и щат, описани в книгата. Няма съмнение, че писателката е скрита в образа на Джо.
