Лира Литературно-рекламна Агенция
Красимир ПРОДАНОВ, радио „Хеликон”
Да поседнем при Славейкови
Традицията да се посвещава пейка на писател или произведение е може би сред най-красивите начини да почетем една книга или нейния създател. Да поседнеш в София до Славейкови на първо място носи усещането, че и те са били като нас – с проблемите си, с плановете, които животът в един момент е прекъснал…
Ако прехвърлите в паметта си статуите от последните десетина-петнайсет години, сигурно ще се сетите за тяхната пейка, поставена на пл. „Славейков” в София през 2004-а. Идеята тогава е на арх. Станислав Константинов, автор пък е Георги Чапкънов. И да, още един паметник е много популярен – този на светещия с очите си цар Самуил, но там емоциите май са съвсем други…
Пейката на Малина
Има и една по-различна литературна пейка – пак в София. В мъничката и красива напролет градинка пред църквата „Св. Георги Победоносец” – встрани от бул. „Патриарх Евтимий” и много близо до Хеликон Витоша, е пейката на Малина Томова. Малина също е отдала живота си на словото. Дълги години посвети и на своето издателство „Стигмати”. Приятелите й решават да я почетат по този начин – с пейка на нейното име. Ако сега се на път за Хеликон Витоша, отбийте се и там… Седнете, почетете от книгата, която носите със себе си.
Десет пейки припомнят Вацлав Хавел
Много по-мащабно е движението, поставящо пейки в чест на Вацлав Хавел. Да, сега напускаме пределите на страната ни, обаче отиваме и в Чехия, и на още много места. Защото по света има поставени общо десет пейки с името на драматурга, есеист, а също и президент. Проектът е интересен, защото вместо обичайната пейка предлага композиция от два стола и нещо като масичка, като винаги до пейката расте и дърво. Самото то също е специално подбрано – липата се счита за символ на Чехия, според разбиранията на славяните тя е специална, свещена… Липа простира клони всъщност и в България, в София – над пейката на Малина, за която вече стана дума.
Пейка на Вацлав Хавел, разбираемо, има в Прага, но и на още няколко места в Чехия, а също и в Дъблин, Барселона, дори Вашингтон, където уважаваха неговата политика. Навсякъде композицията е една и съща – два стола и масичка, вплела дърво – и символизира отворения диалог, разбирателството.
Алея на любимите герои
Пейка за приятелство пък можем да наречем инициативата на Open Space в София. На няколко места из столичните градинки се оформиха, така да се каже, литературни кътове. Млади доброволци изрисуваха поовехтелите дървени скамейки с любими литературни герои и цитати. Очарователно е да поседнеш в парка на „Младост 2” при мечо Пух с някое ново четиво, а той мъдро да те напътства, че „колкото повече, толкова повече”…
Халба или книга?
На литературна пейка може да се седи обаче и с халба в ръце. Условието е едно: да се казваш Швейк. Храбрият войник е неразделен от бирата си в полския Пшемишъл, където се радва на толкова голямо уважение. Всъщност в Полша има още една пейка на легендарния литературен герой, в Санок, но там той скромно подръпва от лулата си.
Такъв тип паметници отварят всеки град към едно ново разбиране за литература – разбиране, в което да четеш, е начин на живот. Начин на съществуване.
