Излезе „Мандрагора“ – най-известната пиеса на Николо Макиавели

14.03.2016 България

За „Мандрагора“ Волтер казва : „Само тя може би струва колкото всички пиеси на Аристофан“. Защото отвъд смеха авторът разголва пороците на обществото. След „Владетелят“ изд. „Изток-Запад“ отново ще зарадва почитателите на проницателния мислител и политик Николо Макиавели. И до днес тази пиеса е смятана за най-интензивната по стил и по-ритъм италианска комедия.

В основата на „Мандрагора“ е реална случка от флорентинското общество. Макиавели превръща тази комедия в сатира, като разголва сложните житейски явления и акцентира върху изграждането на характерите на героите. Уравновесеността и методичността, характерни за стила на Макиавели, ясно личат и тук, в „Мандрагора“. Младият Калимако е влюбен в Лукреция, но тя е омъжена и добродетелна жена. Възползвайки се от това, че семейството много иска да има деца, Калимако измисля план, чрез който да достигне до любимата си.
Николо Макиавели (1469–1527) е от семейство, произлизащо от някогашните маркизи на Тоскана. И до днес той е между най-популярните творци в италианската културна история.
Младият Николо изучава граматика, реторика и латински. През 1494 г. става държавен служител, участва във военното управление и дипломацията на Флоренция, след като Медичите са прогонени от града. По-късно става свидетел на кампанията на Чезаре Борджия, който по това време установява властта си в Централна Италия. През 1512 г. във Флоренция родът Медичи възстановява властта си и Макиавели не само е освободен от постовете си, но е обвинен и в заговор срещу властта и арестуван. Освободен е, след като въпреки мъченията не се признава за виновен.
Скоро след това се оттегля в имението си, където се отдава на литературата. Там се раждат книгите „История на Флоренция“, „Военното изкуство“ и пиесата „Мандрагора“, както и най-известните му произведения ‒ „Владетелят“ и „Беседи върху първата декада на Тит Ливий“.
Книгата излиза като част от библиотека „Извори“. Преводът на тази пиеса е от италиански и е дело на Светозар Златаров, а библотечното оформление е на Деница Трифонова.

ОТКЪС

ЕДИНАДЕСЕТА СЦЕНА
ФРА ТИMOTЕО, ЛУКРЕЦИЯ, СОСТРАТА
Фра Тимотео: Бъдете добре дошли. Зная що искате да чуете от мене. МесерНича вече за всичко ме уведоми. Нека кажа истината, аз прекарах повече от два часа над книгите, за да разуча случая, и след дълги размишления открих много неща, които изобщо и в частност се отнасят тъкмо за нашия случай.
Лукреция: Истината ли говорите, или се подигравате?
Фра Тимотео: Ах, мадона Лукреция, може ли човек да се шегува с подобни въпроси? От днес ли ме познавате?
Лукреция: Не, отче, но това ми изглежда най-невероятното нещо, което съм чувала.
Фра Тимотео: Вярвам ви, но не искам повече да твърдите тъй. На света има много неща, които отдалече изглеждат ужасни, нетърпими, странни, а когато човек се приближи, излиза, че те са човечни, поносими, обикновени. Тъкмо затуй казват хората, че страхът е по-голям от опасността, нашият случай е точно такъв.
Лукреция: Да бъде волята Божия!
Фра Тимотео: Искам да се върна пак на казаното преди. Най-напред вие трябва заради съвестта си да приемете общоприетия принцип, че където има едно добро, което е сигурно, и някакво зло, което е несигурно, не бива да изпускаме доброто поради опасения от злото. Тука сигурното добро е, че ще забременеете, ще добиете една душа за нашия Господ Бог. Несигурното зло е, че онзи, който спи с вас, след като вземете билката, може да умре, но има и такива, дето не умират. Тъй като работата е малко съмнителна, то по-добре е месерНича да не се излага на опасност. Колкото за действието, само по себе си, че било грях, това са празни приказки, защото не плътта, а волята греши. Грях в случая би било да причините неудоволствие на съпруга си. Но вие изпълнявате желанието му, правите го против волята си, неприятно ви е. Още повече, винаги трябва да се има предвид целта, която се преследва. Вашата цел е да заемете едно място в рая и да ощастливите мъжа си. В Библията пише, че дъщерите на Лот, мислейки, че са сами в света, се съчетали с баща си и тъй като намеренията им били добри, не извършили грях.
Лукреция: А вие какъв съвет ще ми дадете?
Сострата: Остави се да те убеди, дъще моя. Не разбираш ли, една жена без деца все едно, че няма дом. Ако съпругът умре, тя остава съвсем сама, като звяр, изоставена от всички.
Фра Тимотео: Аз ви се заклевам, мадона, в това свещено сърце на Исуса , че да изпълните желанието на вашия съпруг е прегрешение, което ще ви тежи на съвестта колкото ако ядете месо в петък – един грях, който се измива със светена вода.
Лукреция: В каква крайност ме тикате, отче?
Фра Тимотео: Водя ви там, където вие винаги ще молите Бога за моето здраве. Догодина ще бъдете много по-доволна, отколкото сега.
Сострата: Тя ще направи, каквото я съветвате. Довечера самата аз искам да я сложа в леглото. От какво се страхуваш, сополанке? В този град има петдесет жени, които биха вдигнали ръце, за да благодарят на небето за подобна милост.
Лукреция: Ще направя каквото искате, но не вярвам да съм жива утре сутринта.
Фра Тимотео: Не се тревожи, дъще, аз ще се моля за тебе. Ще отправя специална молитва към архангела Рафаил да бди над тебе. Идете си на добър час и се пригответе за това тайнство, защото вечерта вече настъпва.
Сострата: Останете в мир, отче.
Лукреция: Дано Господ и света Богородица бдят да не ми се случи нищо лошо!

ДВАНАДЕСЕТА СЦЕНА
ФРА ТИМОТЕО, ЛИГУРИО, МЕСЕР НИЧА

Фра Тимотео: Хей, Лигурио, излезте! Елате насам.
Лигурио: Как върви работата?
Фра Тимотео: Добре. Те се прибраха вкъщи, разположени да направят всичко и вярвам, че няма да има спънки, защото майката ще бъде с Лукреция и самата тя ще я сложи в леглото.
Месер Нича: Истина ли казвате?
Фра Тимотео: Я виж ти! Вие се изцерихте от глухотата?
Лигурио: Свети Климент направи чудотворно изцеление.
Фра Тимотео: Сега вие трябва да дарите една икона, това ще вдигне шум, та и аз ще събера малко средства покрай вас.
Месер Нича: Да не се впускаме в подробности. Ще направи ли жена ми каквото искам?
Фра Тимотео: Да, разбира се.
Месер Нича: Аз съм най-щастливият човек на света.
Фра Тимотео: Вярвам. Вие ще прегърнете мъжка рожба. Не на всекиго се пада такова щастие.
Лигурио: Вървете, отче, да четете молитвите си. Ако ни потрябвате за нещо, ще ви потърсим. Вие, месер, идете при Лукреция, подкрепяйте взетото решение. А аз ще намеря маестро Калимако, за да го накарам да изпрати лекарството. В първия нощен час направете тъй, че да ви видя, та да наредим каквото имаме да правим в четвъртия.
Месер Нича: Съгласен съм. Довиждане.
Фра Тимотео: Бъдете здрави.

ПЕСЕН
след трето действие

Тъй сладка си за нас, измама,
щом стигнеш до очаквания край.
Превръщаш бързо във нектар
и рай горчилката или скръбта голяма.

Закрилник си на любовта, коварство,
на заблудения шептиш съвет,
и вслушаме ли се в урока свет,
за всичките ни болки си лекарство.

С поуките, които щедро даваш,
отрови, крепости, магии побеждаваш.

„Мандрагора“ тук