Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА, радио „Хеликон“
Излизането на „Пакостникът Пък“ от Ръдиард Киплинг за пръв път на български е събитие. Светът отбелязва 150-годишнината от рождението на автора, а радио „Хеликон“ покани преводача Емил Минчев да разкаже за това ново издание. Името на Емил Минчев стои под емблематични текстове като „Бари Линдън“ от Уилям Текери, „De Profundis: Глас от бездната“ и „Саломе и други пиеси“ от Оскар Уайлд, „Великият Гетсби“ от Фр. Скот Фицджералд, „Дракула“ и „Гостът на Дракула“ от Брам Стокър, „Джон Шърман. Доя“ от У. Б. Йейтс „Север и Юг“ от Елизабет Гаскел, „Конспирацията Караваджо“ от Уолтър Елис, отличеният с награда „Букър“ роман „Истинската история на бандата на Кели“ от Питър Кери и др.
– Има доста интерпретации на стихотворението на Ръдиард Киплинг „Ако“. Мнозина се пробват, аз поне с уважение си спомням превода на Валери Петров. Защо така слабо е познато творчеството на Киплинг у нас? Нямаше друго досега освен някои разкази, „Ким“ и „Книга за джунглата“.
– Киплинг е труден за превод, той е истински класик, борави с изключително богат речник, аз познавам хора, които не са чели „Книга за джунглата“, но са влюбени в Киплинг именно заради поезията му. Все пак той е английски писател, много националистически нотки има в неговото творчество и прозира това, което някои хора биха нарекли империализъм. Според мен е чист патриот. Може би поради тази причина не е особено превеждан у нас. Но той е най-младият носител на Нобелова награда, получава я едва 41-годишен, първият англичанин, който я печели и литературата му е висока класа. И пише еднакво страхотна проза и поезия, а тази комбинация не се среща често.
– И тук текстът за деца редува стихове и проза. Звучи едновременно закачливо и романтично. Стиховете също са в твой превод, редактирани са от Виктория Катранова. Колко време работи по „Пък“?
– Преведох книгата за два месеца. Сериозно предизвикателство. За стиховете трябваше опитен в поезията човек, моята работа беше буквално да ги преведа. Киплинг има богат речник и макар че книгата е за деца, се налагаха много справки, защото той използва исторически препратки, специфични термини.
– Пакостникът Пък прилича ли на Маугли?
– Бих нарекъл „Пакостникът Пък“ историческо фентъзи. Този герой е различен от познатия ни Маугли. Има вълшебници, феи, размахват се омагьосани мечове. В основната линия са две дечица, при които, докато си играят в полето, внезапно се появява елф от пиесата „Сън в лятна нощ“ на Шекспир. Това е Пакостникът Пък. И той започва да ги развежда из историята на Англия. Книгата проследява реални събития, разказани като легенди и то от различни персонажи, участвали в тях. Този подход е нестандартен и Киплинг го поднася по изключителен начин.
– Тоест, не е задължително да познаваш „Сън в лятна нощ“ и Шекспир изобщо, за да четеш „Пакостникът Пък“.
– Не, в никакъв случай. Това е една развлекателна книга, децата определено ще се забавляват с нея. Възрастните също има какво да научат, тях би ги очаровал езикът и развитието на образите в историята. Киплинг умее изненадващо да вплита научни факти в приказките.
– Може да ни вдъхнови за театър у дома. Ти имаш ли си любима сцена от книгата?
– „Рицарите на веселата авантюра“. Наистина е забавна, разказва за двама рицари, отвлечени от викингски кораб, който ги води чак в Африка и там се срещат с разни необикновени създания. Тук си личи и друго, освен талантът на Киплинг за приключенски романи, умението му да бъде блестящ хуморист. Стана ми любима тази сценка, защото има битка на кораб, пътешествие по света и много смях.
– Пък е дяволче, обаче явно с висок морал. Харесва ми как мисли, отварям на случайна страница и попадам на този цитат: „Приляга на един рицар да държи на думата си дори след хиляда години“. Да притежаваш рицарска чест е черта, непозната в България.
– Така е. Това дяволче върши добри дела. Опитва се да възпита у децата принципи, да ги научи да обичат страната си, персонажите около него са благородни и доблестни, както и самият Пък. Идеята е да се видят онези ценности, направили Англия такава, каквато е днес. Много ключови събития отразява Киплинг, например подписването на „Магна Харта“, смятана за основополагащ документ на модерната демокрация и англосаксонското право. Географията също играе важна роля в книгата. Направи ми силно впечатление, че той я пресъздава като нещо живо, защото е част от неговия патриотизъм, от любовта му към родината. Дори да сметнем, че за времето си това е пропаганда, Киплинг я поднася невероятно красиво.
„Пакостникът Пък“ тук
