Светилищата на Хеликон: „Хеликон Витоша” на 10 години

За дете на тази възраст сякаш е по-лесно. Но какво да се каже за десетия рожден ден на книжарница? При това за такава, която за не твърде дългото си съществуване се е превърнала от магазин за книги в може би най-известното книжовно средище в страната? Едно число навярно ще помогне: в книжарницата се предлагат над 30 000 заглавия. Ако бяха хора, тя щеше да е град с населението на Смолян или Сандански. Добре, че книгите имат скромни габарити, та в „Хеликон Витоша“ те успяват да съжителстват, вярно – на три „етажа”, също като в град – но все пак в ограниченото пространство на едно средноголямо бивше кино. Затова пък духовното пространство между кориците им е необятно и неизчислимо.
Когато на 9 март 2006 г. книжарницата отваря врати след сложния ремонт и архитектурно приспособяване, едва ли някой си е представял с колко живот ще се изпълва салонът с разчупен интериор през идните години.Само два месеца по-късно, на 2 май, за официалното й откриване тук идват и говорят президентът Георги Първанов, писателят Георги Данаилов, режисьорът Пламен Масларов, певецът Васил Найденов, актьорът Венцислав Кисьов, журналистът Бойко Василев, критикът Михаил Неделчев и още много известни дейци на родната ни култура. Всички тях ги обединява любовта към книгата, към писаното слово. И дали защото „кръстниците“ са толкова различни или поради особената атмосфера, царяща тук, и до днес „Хеликон Витоша“, също като митичната планина, събира на едно място не само духовни съкровища, но и множество верни приятели.
В „Хеликон Витоша“ няма случайни клиенти. По двайсет и шестте стъпала към салона се спускат познавачи, хора с ерудиция и богата култура, които в замяна получават любезно и компетентно обслужване. За младите книжари е не просто задължение, но и удоволствие да си поговорят с всеки отделен клиент, да го упътят, да го посъветват. И сами да се поучат от него.
Артистичният живот на книжарницата е не по-малко разнообразен от жанровия калейдоскоп на книгите. Какви ли не малки и големи празници са се случвали тук! Премиери на книги, срещи с писатели, художествени изложби, камерни и акапелни концерти, честване на Благовещение, Великденски работилнички, в които деца украсяват яйца, приказкочетения, куклени театри, хепънинги. Универсална среща – стар фотьойл, шкафче и телефон и всеки, който седне на стола, чува приказка по телефона. Или млада акробатка, която се спуска от тавана по въже, карайки гостите с по-слаби сърца да примират. Неслучайно в книжарницата са снимани и два филма.
Посетителите дотолкова са свикнали с разнообразните и изпълнени с фантазия събития, че веднъж, при едно спукване на водопроводна тръба, когато водата руква и се стича от ръба на второто ниво надолу като водопад, един от тях протяга ръка под струите и възкликва: „Добре сте го измислили! Това наистина е впечатляващо!”
С новото време идват и новите възможности. За да реагира веднага на заявки и поръчки,„Хеликон Витоша” е свързана онлайн с останалите 20 пункта в страната. Както и с логистичния център в Казичене, където е книгохранилището. l.helikon.bg пък е електронният вариант на всички книжарници „Хеликон”, като ги допълва и обогатява. Той е не само първата електронна книжарница в България, а претендира да е и най-професионалната, и най-добрата.
И все пак живият контакт, общуването сред стелажите с тематично подредени книги, на фона на приглушената музика от радио„Хеликон” и периодичните включвания на Людмила Еленкова и Красимир Проданов, си остават най-приятното преживяване в книжарницата. Особено пък като дойде времето да се присъждат ежегодните литературни награди „Хеликон” и „Цветето на Хеликон”. Тогава залите и балконите са изпълнени с писатели, издатели и ценители на писаното слово, очакващи с нескривано любопитство кой ще е новият им носител. Наградите се връчват и остават в историята, но в живия живот остава много повече – чувството за единение и разбирателство. Защото, да, книгите имат това чудодейно свойство, че правят читателите си, независимо от техните културни или политически различия, членове на едно голямо естетическо братство.
Разбира се, зад всичко видимо във „Витоша Хеликон” се крие неуморният и невидим труд на още много хора – от тези с най-дълъг трудов стаж до нàй отскоро постъпилите. Всички те осигуряват търговската, транспортната, рекламната, прогностичната и всяка друга дейност, без която не може да функционира такова голямо и специфично предприятие, каквото е дори само 1 книжарница. А стана дума, че те са 21 в страната.
Управителката на „Хеликон Витоша” Михаела Паленкова за дванайсетте си години работа във фирмата е виждала какво ли не. Но като че ли най-ярък спомен пази от срещата с Хорхе Букай, световно известният писател и психотерапевт, на 9 юни 2010 г. Сред стотиците негови почитатели, дошли да го чуят на живо и да получат автограф, е и младо момче с бяло бастунче. Букай му отделя специално внимание. Разменят си изречения, в които младежът му споделя болката си. Тогава именитият аржентинец залепва длан на гърдите му, там, където тупти сърцето, и го пита: „Чувстваш ли ръката ми?” „Да”, отвръща момчето. „В такъв случай не тъгувай. Ти виждаш всичко.”
Идва утрото, а с него и новият работен ден за „Витоша Хеликон”. Книжарите на смяна са в очакване на поредните гости, част от които са техни редовни клиенти. Книгите също се вълнуват – кои ли от тях ще бъдат избрани днес и отнесени в нечий дом, за да бъдат разгръщани с внимателни пръсти и галени с очи? И книжари, и книги малко се притесняват дали преградите заради изкопните работи по новия лъч на метрото, точно срещу книжарницата, няма да намалят броя на посетителите. Но знаят, че онези, верните, отново ще се спускат надолу към тях по двайсет и шестте стъпала и все така трепетно ще пристъпват към стелажите, за да се потопят в поредния нов свят.
Метрото безспорно е нужно. Но книгите са по-нужни.
Метрото свързва места.
Книгите свързват хора.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔