Начало / Интервюта / Лидия Дейвис: Еволюцията в мисленето и чувствата на човека е безкраен процес

Лидия Дейвис: Еволюцията в мисленето и чувствата на човека е безкраен процес

Лидия Дейвис доскоро бе популярна у нас само като автор, носител на престижната награда „Букър“. От няколко дни читателите в България могат да се насладят на книгата й “Краят на историята“. Сравняват я с Маргьорит Дюрас, Франсоаз Саган и Джийн Рис, но тя е Лидия Дейвис, непредвидима, неподражаваща и неподражаема.

Ето какво казва Дейвис за рубриката на „Ню ЙоркТаймс“ „На по книга“:

Кои са книгите на нощното ви шкафче?

Карл Уве Кнаусгор, „Моята лична борба“, кн.2 е на върха на купчината в момента. Ако човек погледне книгоразделителя, ще си каже, че съм близо до финала, но книгата е толкова дебела, че това е само илюзия, остават ми още 100 страници. Другата, която чета, е на норвежкия писател Даг Солстад – „Armand V.“. Тя е оформена като бележки под линия на роман, който не съществува, но който си представяш, докато четеш. По-надолу в купчината е биографията на Джон Адамс, която започнах през януари и скоро ще се върна към нея. Написана е от Дейвид Маккълоу, който описва американската история по много увлекателен и лесен за възприемане начин. Отделно от това четях и томче с писма между Адамс и писма му Абигейл. И още една на норвежки – дневниците на поета Olav H. Hauge.

Кой е любимият ви писател?

Не смятам, че има такова нещо като любим писател, тъй като различните настроения изискват различни четива. В една ситуация бих искала да чета Джордж Гисинг (английски писател от XIX век), но в друга бих предпочела нещо по-щекотливо и ексцентрично, като Бекет. Всеки писател е толкова различен от всички останали, няма как да избереш любим.

Кои са най-добрите съвременни писатели сред новелистите, есеистите, критици, журналистите и поетите?

Има много, на които се възхищавам. Има и такива, които са изключителни, но не са преведени на английски и съответно не могат да бъдат четени в САЩ. Всъщност най-добрите, особено авторите на художествена литература и поезия, не са преведени, защото са толкова ексцентрични, уникални и обвързани с родната им култура, че е трудно или невъзможно да се представят на друг език.

Коя е любимата ви книга с разкази?

Това би била една идеалистична антология, която съществува само във въображението ми и ви включвала по един разказ от най-добрите автори, починали и живи, сред които обичайните заподозрени – Хоторн, Хемингуей, Мансфийлд, Толстой. Но също бих включила по-малко известни автори като Джейн Боулс и Лусия Берлин, както и съвременни, но не само от САЩ и Великобритания, а от много други езици. Би била чудесна антология.

Кои жанрове предпочитате да четете и кои избягвате?

Обожавам предизвикателството да чета художествена проза на езици, които не владея много добре, добро упражнение е. На английски предпочитам по-стара литература, поезия, биографии, историческа литература, понякога икономика и политика, дневници, тетрадки, мемоари. Но винаги се връщам към съвременната фикция и проза. Жанр, който не чета често, без съзнателно да го избягвам, е драмата. Въпреки че понякога се връщам към Олби, Ибсен, Шекспир и други.

Има ли книги, които ще ни изненадат в библиотеката ви?

Комикс с Мики Маус на норвежки – купих си го, за да си помогна в ученето на езика. Имам и други детски книжки на норвежки, както и много различни издания на детската класика „Bob, Son of Battle” на Алфред Оливант. Книга, която всъщност много харесвам, е едно изследване за низинните шотландци, издадено през 1909 г. Имам тъничко издание на немски с традиционни носии, както и стари издания на Ленин, завещани ми от баща ми, на които още не мога да намеря нов дом.

Кой е любимият ви романов герой?

Нямам само един любим, но винаги съм харесвала пенсионираните чиновници от едноименната творба на Флобер Бувар и Пекюше – те живеят заедно в провинцията и прекарват дните си, изучавайки себе си, преминавайки от една научна дисциплина в друга. Напомнят ми на някои от странните двойки на Бекет. Харесвам и Обломов на Гончаров, който е толкова нерешителен.

Какъв читател бяхте като дете и кои бяха любимите ви книги и автори?

Бях запален читател, започнах на 8 или 9 години. Някои авторите не са изненадващи – Карл Стейпълс Луис, Толкин, Франсис Ходжсън Бърнет („Тайната градина“, „Малки принцеси“, поредиците на Лора Инголс Уайлдър, Марджъри Кинън Ролингс, Йохана Спири,. Имаше и не толкова известни, като Алфред Оливант, Джордж Макдоналд, ери Мейпс Додж, Кейт Серъди, Мазо де ла Рош, Румър Годън и още много.

Ако трябва да посочите книгата, която ви е изградила като човек, коя би била тя?

Това е невъзможен въпрос. Еволюцията в мисленето и чувствата на човека е невероятен и безкраен процес, така че не е една книгата, която да го задвижи.

Има ли книга, която не ви е допадала, въпреки общото положително мнение? И коя е последната книга, която не дочетохте?

Има много книги, които не дочитам, но не защото не са добри, а защото се разсейвам с други книги. Що се отнася до разочарование, спомням си, когато по-малкият ми син четеше поредицата за Хари Потър и аз реших да я чета паралелно, тъй като знаех, че допада на много възрастни. Но когато започнах първата, ми се стори плоско написана, а персонажите ми бяха повече от безинтересни, така че се отказах от идеята. Но по същото време синът ми четеше „Тъмните му материи“ на Филип Пулман и първата книга от поредицата веднага ме грабна. Написана е много добре и това си личи от първото изречение, изключително умно четиво, написано с въображение.

Към кои книги се връщате отново и отново?

Това е единственият начин, по който чета „Одисей“ на Джойс – връщайки се към книгата отново и отново, понякога прочитайки едва 100 страници. В крайна сметка я прочетох от край до край, чак когато заживях в Ирландия, а в къщата имаше много малко други книги.

Има ли книги, за които ви е неудобно да признаете, че още не сте чели?

„Дон Кихот“, „Животът и мнения на Тристрам Шанди, джентълмен“, „Жак Фаталиста“ на Дидро. Има и още една, но ме е срам да си призная. Има и други класики, които не съм чела, а бих искала, но пък много други хора също не са. Сигурна съм, че някой ден ще прочета „Залез и крах на Римската империя“ на Гибън.

Кое ще бъде следващото ви четиво?

Имам купища с книги, които чакам да бъдат прочетени. Някои, които изглеждат особено интересни, са „How to Be Both” на Али Смит, „My Brilliant Friend” на Елена Феранте, „Outline” на Рейчъл Къск, която вече започнах, „The Gray Notebook” на Жозеп Пла, което представлява дневник, поддържан почти 50 години, „Red Doc“ на Ан Карсън, „Samuel Beckett’s Library” на Дирк Ван Хул и Марк Никсън. Със сигурност ще се заровя и в трите тома писма на Бекет, които наскоро бяха публикувани. А през май ще пътувам из Австрия и Германия и съм си приготвила криминалния роман „Komm, Süsser Tod” на Волф Хаас.

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *