Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
Наскоро взех от една библиотека двата тома на безсмъртния роман „Дон Кихот де Ла Манча”. Разгърнах първия и установих, че липсват 17 страници от предговора. Не че не са били отпечатани. Просто нечия смъртна ръка ги беше откъснала за лично ползване.
Искрено се надявам животът да не откъсне нея. Но какво да кажа на този/тази sancta simplicitas, изтръгнал половината встъпителен текст? Че в духовно отношение е праправнук на Санчо Панса? Това би било обида за тантурестия слуга на Дона. По-скоро е праправнук на магарето му.
Ясно ми е, че му е трябвал във връзка с образованието му. За училище или – опази, Боже! – за университета. За да може да си свърши работата и един ден да вземе диплома. Сещате се колко образован ще е човек, късащ страници от библиотечните книги. Дълбоко не са прави скептиците, когато твърдят, че цивилизацията е илюзия и че това, което е било преди хилядолетия, е същото и днес. Промените са очевидни, щом днес и магаретата посягат към книгите.
Действието ми заприлича на познатото copy – paste. Защо да си правиш труда да четеш, да запомняш? Копираш и поставяш, където ти е нужно. В случая – късаш и слагаш в джоба.
Разказаха ми как в някакво село чернокоси берачи на липов цвят отсичали целите дървета, за да им е по-лесно да го събират. Какво от това, че догодина няма да има къде да разцъфти новият. Важното е сега да си свършим работа. Copy с брадвата – paste в приемателния пункт за билки. Дори в случая е без значение, че са били с черни коси. И мнозина блондини вършат подобни магарии. Дори свинщини.
Ето че и аз се изкуших да направя copy – paste на прекрасното стихотворение на Валери Петров „Японският остров“ за незабравимия филм на Кането Шиндо „Голият остров”:
На остров гол живеят двама
и го поливат нощ и ден.
Това е филма. Друго няма.
И вий скучаете край мен.
Жената, хвърлила черпака,
се просва в хълцания зли.
А вий се смеете във мрака
на глупостта, че сте дошли.
Защо? Нима сте духом голи
подобно оня остров там?
Ако е тъй, то за какво ли
се трудиме над вас, не знам!
Но на екрана, мълчалива,
жената се изправя пак,
за да полива свойта нива
все тъй, черпак подир черпак.
Сега вървете към вратите,
шумете, смейте се на глас –
докрай, додето разцъфтите,
ще мъкнем влагата към вас!
Copy с черпака, paste в главите!
Би било прекрасно.
И ужасно.
