„Перлите на Ади Ландау” е от онези книги, за които обичаме да казваме, че всеки трябва да ги прочете. Поне веднъж. Аз се разплаках на 174-а страница, в „мирния дял” от историята. На теб може да ти се случи и много по-рано. Само не си въобразявай, че можеш да се опазиш от злото, като се преструваш, че то няма нищо общо с теб. Всеки от нас е отговорен за всичко. Но не всеки има късмета да е притежател на изящни перлени обици с „магическа” сила. Пътят им започва през далечната 1667 г. от семейството на еврейския търговец Ади Ландау във Виена. После ще обикалят от чорап на чорап и от джоб на джоб, и така цели 348 години.
Силно въздействащ, респектиращ дебют на Соня Тодорова, нищо че книгата се гълта за часове. Поглъща се бързо, предъвква се бавно. Една безмилостно честна, но ведра и вихрена книга, чийто разказ прескача векове и пространства, лъкатуши между лични перипетии и подеми, между колективни погроми и надежди, громи общата глупост и парализиращия страх, за да се връща отново и отново към избора. Да бъдеш свободен и себе си. И никога сам.
„Иначе казано – дали изборът му да помогне на един непознат, поставяйки под сериозна заплаха собствената си сигурност, може да е достатъчно изкупление за прякото му участие в огромната кафява месомелачка? Съзнателно и активно участие, било то и пряко волята му. „Какво изобщо е свободната воля?“ – питаше се Финеас. Дали тя не е точно свободата да правиш със себе си каквото ти сам си решил, без компромиси със своите лични разбирания и напук на външния свят?”
Престанеш ли да се страхуваш, значи светът се е изродил. Реалността се е продънила. Значи машината за изтребление се задействала и няма спиране, сетивата ти са вече притъпени, а страданието не подлежи на описание. Дали си палач или жертва, в известен смисъл разлика няма (като в случая на Антон Оберзее например). Все си жертва. Остава въпросът кой бог опрощава такива грехове.
„И аз, идиотът, си мислех, че с това е приключено. Модерност, викам си, хуманизъм и просвещение, цивилизация и триумф на разума. Вече сме част от цялото, бихме се за страната си, образовахме се за нея, работим за нея и я обичаме, никой копче не може да ни каже. Живеем, значи, усмихнати и доволни, хубав апартамент, пълен с книги и сервизи за чай, красива градина, топли дрехи и топла храна, че и домашни помощници. А през цялото това време бохчите си стоят в ъгъла, ехидно усмихнати, и тайно се подиграват на тъпашката ми наивност…“
Мнозина днес биха повторили думите на Равид, прапраправнука на Ади Ландау. Двайсет и първи век е, а ние дори не се питаме има ли шанс разумната част от човечеството да пребори мракобесието. Съмняваме се, че е възможно. Защото свободната воля е привилегия на разумния, само разумът има правото да я упражнява. А нима колективният страх не е благодат за колективната агресия? В нестабилното време, в което живеем, когато еманация на фанатизираната глупост се явява радикалният ислям, и през призмата на всички мултиплицирани исторически трагедии, можем само да си мечтаем, че книги като тази ще служат като предупреждение.
„В края на краищата човек никога не е сам, той е функция на онези преди него, на тези с него, а най-вероятно и на следващите.” Това е то.
Премиерата на „Перлите на Ади Ландау” е тази вечер от 19:00 ч. в Литературен клуб „Перото” – НДК. Предаването ще се излъчва директно и по Artlive.bg.