Дикенс бил силно заинтригуван от света на паранормалното и е един от първите членове на Призрачния клуб.
Ножът му за писма бил направен от нокът на любимият му котарак Боб.
Смята се, че като малък Дикенс е страдал от епилепсия и описва някои от припадъците си, като ги приписва на свои герои от „Оливър Туист”, „Нашият общ приятел” и „Студеният дом”.
Преди да стане писател, Чарлз работел като журналист и списвал парламентарни дописки за The Morning Chronicle. По онова време той се подвизавал със семейния си прякор Боз – псевдоним, който използвал в продължение на няколко години.
Дикенс всъщност обожавал прякорите – наричал децата си chickenstalkers (ловци на пилета, пилешки преследвачи) и skittles (бонбончета).
Фразата „Какво по дяволите” (What the Dickens*) датира много преди самия Дикенс. За първи път се използва във „Веселите уиндзорки” на Шекспир.
Чарлз Дикенс е имал десет деца от съпругата си Катрин Томсън Хогарт, която изоставя през 1858 заради връзката си с актрисата Елън Търнън.
*What the Dickens = Какво по Дикенс – дикенс е евфемизъм за дявол, който използва Уилям Шекспир.