Хиляди опечалени изпратиха за последен път италианския писател, есеист, лингвист и семиотик Умберто Еко. Авторът на „Името на розата“ почина на 19 февруари в дома си в Милано на 84-годишна възраст.
Почитателите на творчеството на Еко се събраха пред къщата му и аплодираха ковчега му, посипаха го с хиляди бели рози и плакаха по пътя до катедралата в замъка Сфорца от XV век в града. Именно там, в двора на красивата църква, пред погледа на президентската гвардия, бе погребан писателят. По време на службата музиканти изсвириха любимата барокова соната на Еко – La Follia от Арканджело Корели. Писателят често обичаше да свири точно този етюд с кларинета си. Сред опечалените бяха италиански министри и куп знаменитости и интелектуалци.
„Той е така някак притихнал, все едно се е вглъбил в безкрайната библиотека, която носеше в себе си. Благодаря ти, Маестро, че прекара живота си, отваряйки прозореца на културата за нас“, каза министърът на културата на Италия Дарио Франческини.
Погребението на големия мислител бе далеч от общоприетото за погребение мрачно настроение. Неговите близки разказваха вицове и спомени за него, напомняха за любовта му към уискито. Това направи дори един от внуците му, който сподели колко много се гордее със своя дядо.
Свързани заглавия
Умберто Еко: Навсякъде търсих покой и не го намерих никъде освен в някой ъгъл с книга в ръка*
Умберто Еко: Истинската литература разказва за загубеняци
Умберто Еко: В момента сме във война и сме затънали до гуша
„Шест разходки в горите на измислицата“ от Умберто Еко (анотация и откъс)
Умберто Еко до внука си: Чети и ще чувстваш, че си изживял хиляди животи
Книги от Умберто Еко тук