Начало / България / Българската академия на науките стана на 142 години

Българската академия на науките стана на 142 години

Българската академия на науките (БАН) отбелязва днес своята 142-а годишнина, припомня КРОСС.  Това е най-старата институция в съвременна България, която е създадена девет години преди възстановяването българската държава. Тя е основана на 29 септември /11 октомври 1869 г. и започва своята дейност като Българско книжовно дружество на 30 септември /12 октомври 1869 г., въплъщавайки стремленията на множество български родолюбци да равнят своя народ с развитите европейски нации.

Идеята за общобългарско книжовно дружество вълнува младата българска интелигенция още от първите десетилетия на XIX в. Горещи патриоти като българите от Велес Константин Петкович и Нешо Стоянович (сетнешния охридски митрополит Натанаил) основават „Българска матица“ в Цариград (1852 г.), отъждествена с „великата идея на българите да си направят самички едно общо, всенародно учреждение за по-систематично и по-благоразумно разпространение на просвещението между народа си“. По-късно пак там от Драган Цанков е основана „Община за българската книжнина“, която да разпространява учебници и други книги, да разработва книжовния език и да издава „Периодическо списание“. Опитите на българите в Цариград са последвани от тези на одеските българи, от патриотичните призиви на Г. С. Раковски и Л. Каравелов, но създаването на единен просветен и книжовен център, който да укрепи националното съзнание у българите, е мъчително трудно при липсата на собствена държавна организация. Ред събития, настъпили през 1867 и 1868 г., раздвижват българската емиграция и довеждат до сгрупирането на младата българска интелигенция в една „братска дружина“. Сформирането и гибелта на Хаджи-Димитровата чета, дейността на Васил Левски за образуване на вътрешна революционна организация, промените в Хабсбургската империя са консолидираци фактори, които обаче не биха довели до акта на учредяване на Българското книжовно дружество, ако не бяха замислите на двама млади българи, живеещи в Прага – Васил Д. Стоянов и Марин Дринов. Те решават през 1868 г. да организират дружество, което да обедини около себе си разпръснатите по различни места учени българи, и разработват проектоустав на Българско книжовно дружество „Кирил и Методий“ със седалище Букурещ.

Негова цел трябвало да бъде „разпространението на всеобщо просвещение и усъвършенстването на българския език, на българската история и на нашата словестност“. До есента на 1869 г. постепенно успяват да обединят българите в Румъния около своята идея и най-вече тези в Браила. По това време там работят писатели и публицисти като Христо Ботев, Добри Войников, Василаки Попович, напредничавите български търговци Н. Ценов, К. Попович, Ст. Берон, Д. Михаилиди. В Браила представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена и Одеса приемат устав, изработен на заседания от 26 до 30 септември с активното участие на Л. Каравелов. Този устав поставя Българското книжовно дружество на много широка демократична, общонационална и едновременно общоевропейска основа. Предвижда се то да обедини всички „образовани българи и народни заведения“, както и да установи тесни връзки с учените от целия свят – „учения мир въобще“. В кръга на първостепенните му задължения влизат обработването и усъвършенстването на българския език, на българската история и на народната „наша словестност въобще“, както и разпространението на всеобщото просвещение и напредък у българския народ.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

image0

Джеймс Патерсън интервюира стотици войници за нова книга

Помага му сержант първи клас Мат Еверсман Мат е истински американски герой, който ръководи рейнджърите …