Лира Литературно-рекламна Агенция
Само за ден световната литература изгуби две от най-големите си имена Харпър Ли и Умберто Еко. Италианският маестро на словото почина на 84-годишна възраст.
Умберто Еко е роден на 5 януари, 1932 г. в Алесандрия, градче на изток от Торино, между Торино, Генуа и Милано. Преди да участва в три войни, баща му, Джулио Еко, бил счетоводител. Когато Джулио се отправил към фронта, малкият Умберто и майка му Джована, се преместили в малко село в планините, докато траела Втората световна война.
Предполага се, че фамилното им име произлиза от акроним на ex caelis oblatus (от латински – дар от небесата), както бил наричан от градските власти дядото на Умберто.
Джулио произлизал от семейство с 13 деца. Още от най-ранна детска възраст той натискал сина си да чете. Мечтата му била да го види юрист.
Вместо това през 1954 г. Умберто получил диплома по философия и литература от местния университет, където се „влюбва“ в естетиката на средновековието. Тезата му като дипломант била свързана с Тома Аквниски. В този период той се отказал от католицизма, след като преживява криза на вярата. Първата си книга – „Il problema estetico di San Tommaso“ публикува през 1956 г.
Еко остава свързан с академичните среди и след дипломирането си. През 1971 г. той става първият професор по семиотика в Университета на Болоня. През годините той изнася десетки лекции в престижни университети, като тези в Оксфорд и Колумбийският университет. Цели 23 институции са го избрали за лауреат на своите почетни награди.
Еко остава популярен и с интересите си в поп-културата. Той твори по теми като футбола и т.н. за седмични списания като „L’Espresso“. Автор е на десетки есета за литературата,етиката, антисемитизма. Смятан е за един от най-големите критици на бившия премиер на Италия Силвио Берлускони.
Като журналист кариерата му започва през 50-те години на миналия век в телевизия РАИ. След това пише за няколко всекидневника, а освен това създава детски книжки.
През септември 1962 г. се жени за германската учителка по изкуства Ренате Рамге С нея имат син и дъщеря. През повечето време живее или в Милано, или във вилата си край Римини. Съвсем очаквано голяма част от времето му е посветено на книгите – не само на написването им, но и на четене. Той има огромни библиотеки в двете си къщи с над 30 000 тома в Милано и други 20 000 – в Римини.
Предлагаме Ви някои по-популярни цитати от Маестрото Умберто Еко:
„Мисля, че това какви ще станем зависи от това, на какво ни учат бащите ни в обикновените моменти, в които не се опитват да ни научат на нищо. Ние сме формирани от малки парченца мъдрост.“
„Ние живеем за книгите.“
„Ако един човек спре да вярва в Бог, това не означава, че не вярва в нищо. Напротив, той вярва във всичко.“
„Има само едно нещо, което пишете за себе си и това е списъкът за пазаруване.“
„Смятам, че целият свят е енигма, една безвредна енигма, превърната в ужас от нашите налудничави опити да я тълкуваме сякаш в основата ѝ се крие истината.“
„Истинският герой винаги става такъв случайно; и той като всички останали просто мечтае да бъде честен страхливец.“
„Отсъствието за любовта е това, което е вятърът за огъня: изгася малкия пламък и разпалва големия.“
„Така преоткрих това, което писателите винаги са знаели (и ни повтарят постоянно): книгите винаги говорят за други книги, а всяка история повтаря история,която вече е биларазказана.“
„Всички поети пишат и слаби стихотворения. Но слабите поети ги публикуват, а добрите – ги изгарят.“
„Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето.“
„Ако си на дансинга можеш да направиш само едно – да танцуваш.“
„Обичам миризмата на мастило от книгите сутрин.“
„Книгите не се пишат, за да им вярваш. Те са създадени, за да са предмет на изследване. Когато мислим за една книга не трябва да се питаме какво тя казва, а какво означава.“
„Какво е животът ако не сянка на краткотраен сън?“
„Какво е любовта ? Към нищо друго на този свят – нито към човек , нито към дявол, към нищо – не се отнасям с такова подозрение, както към любовта, защото в сравнение с всичко останало тя прониква по-дълбоко в душата. Нищо друго не изпълва и обвързва сърцето така, както любовта.“
„За да оцелееш, трябва да разказваш истории.“
„Мисля, че една книга трябва да се оценява поне 10 години след прочитането си и препрочитането си.“
„Книгата е преминала изпитанието и е трудно да си представим, че за същата цел е възможно да се изобрети нещо по-добро от книгата. Може би тя ще еволюира — например съставните й части ще се променят, може би един ден страниците й няма да са от хартия. Но пак ще си остане книга“
„Хората са уморени от простите неща. Те искат да бъдат предизвикани.“
„Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.“
„Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи.“
„Аз принадлежа към едно изгубено поколение и се чувствам комфортно само в компанията на други хора, които са самотни и изгубени.“
„Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.“
Свързани заглавия
Умберто Еко: Истинската литература разказва за загубеняци
Умберто Еко: В момента сме във война и сме затънали до гуша
„Шест разходки в горите на измислицата“ от Умберто Еко (анотация и откъс)
Умберто Еко до внука си: Чети и ще чувстваш, че си изживял хиляди животи
Книги от Умберто Еко тук
Заб.: Заглавието е цитат от „Името на розата“, където Еко на свой ред цитира Томас от Кемпен, 1379–1471, немски писател и монах аскет, написал редица аскетически съчинения, от които много в стихове, чиите най-известен труд е „Подражание на Христос“.
