Начало / Интервюта / Образи и думи от Пушкин по радио „Хеликон“

Образи и думи от Пушкин по радио „Хеликон“

Класически полъх от приказките на Пушкин – истинско произведение на изкуството, голям формат, твърди корици, класическо внушение. В превод на Любомир Николов, с илюстрации от Ралица Емануилова. Заедно с Милена Ташева от Софтпрес, те разказват за този чудесен издателски проект в студиото на радио Хеликон.

Как бе избрана картинката за корицата? Един петел страховито ни гледа оттам.
Р.Е. Докато рисувах, имах идеята точно тя да бъде за корица. Малко по-късно разбрах, че правилно съм усетила, например при авестийците, петелът е боен и защитен символ и изпълнява функцията на Архангел Михаил. За него си мислех, докато правех този петел.

Читатели са изразили мнение, че приличат на окултни картини, не ги разчитат само като илюстрации към приказки за деца.
Р.Е. Придържах се към текста на Пушкин. Самият той е достатъчно мистичен автор и няма как да бъде просто илюстриран. Макар някои да смятат, че децата не възприемат по-сложни изображения, тези така се направени, че всеки да намери нещо за себе си в момента и да успокои любопитството си.

Как протича раждането на книжния образ при художника? Трябва ли да четеш стиха, да спираш и после да го рисуваш?
Р.Е. Не, възприемам текста цялостно. Идва образът, пренася се на листа и в процеса на работа детайлите се уточняват. При Пушкин това са архетипи, срещат се и в приказки на други народи, той ги е слушал от своята бавачка Алина Радионова, иначе са стари народни приказки, предавани са от уста на уста.

Има ли някаква специфика в езика на Пушкин, не само нещо, което го отличава от останалите приказки в рими за деца, а изобщо?   
Л.Н. Преводът на стихове винаги е голямо предизвикателство, защото българският език е синтетичен, описателен и е трудно, когато се превежда от по- концентрирани езици, например английски, а такъв е до голяма степен и руският. Ако поетът в кратки срички е успял да каже много, преводачът силно се затруднява. Пушкин е гений, пък геният знаем, че се изразява в простота. Ето, например това кратко стихче „цар с царица се прощава, надалече заминава, а царицата седи, край прозорчето да бди“. Как се превежда такова нещо?

Нека да кажем какво включва сборникът –„Приказка за попа и неговия ратай глупчо“, „Приказка за рибаря и златната рибка“, „Приказка за мъртвата царкиня и седемте юнаци“, „Приказка за златното петле“, „Приказка за цар Салтан“. Господин Николов, как възприемате илюстрациите, адекватни ли са на думите?
Л.Н. Да, аз съм възхитен от илюстрациите. Сравнявам ги с оригиналното издание. Запазен е наивитетът на руските картинки, но същевременно тук е вмъкната една особена мекота, което ги прави не просто наши български илюстрации, а световни.

На кого ще бъде повече интересен Пушкин – на децата или на техните родители?
Л.Н. Надявам се да бъде съвместно приключение. Лично аз като дете много обичах да чета над рамото на брат си.

Много герои изскачат от всяко ъгъче на страницата – над рамото, пред огледалото, под масата. Ралица, имаше ли образ който особено те затрудни и си казваше, няма да го бъде този?
Р.Е. Да, на бабата от „Рибаря и златната рибка“. Не можех да си представя как ще изглежда зла жена, която е бедна, и зла жена, станала богата, но се получи такова внушение, че едва ли не съм си отмъстила на всички подобни жени по света с нейните портрети.

Изкушава ли се издателство Софтпрес да направи „Приказки“ на Пушкин като книжка за оцветяване? Вие сте първите в тази мода, повлякохте крак с „Тайната градина“, „Омагьосаната гора“.   
М.Т. Интересна идея, не сме мислили. 2016 г. тепърва предстои, да видим какво ще й донесе краят й. Истината е, че повече от година работихме върху тази книга, всеки е вложил много от себе си, защото смятаме че всяко българско семейство заслужава ново и хубаво издание на приказките на Пушкин.

Да очакваме ли още детски книжки от вас?
М.Т.Съвсем скоро в поредицата „Приказна съкровищница“ ще излязат авторски приказки от цял свят на Любомир Николов.

Разкажете ни повече за тях.
Л.Н.От известно време пиша приказки за различни народи, в на духа на съответната страна. Например монголска приказка включва звездния табун, швейцарска ще разказва за пътешественик през Алпите. Българската приказка се нарича „Таласъмов побратим“.

Разговора води Людмила Еленкова  

„Приказки на Пушкин“ тук

Прочетете още

35077500_1730931966941994_5592165427913424896_o

Три въпроса към… Маргарита Цветкова

Книгите са ценни и заради хората, които ги разгръщат. Защото както една книга прави човека …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *