„Майсторът на вино“ от Ноа Гордън (ревю)

05.02.2016 Читатели

Мариета ИВАНОВА

1869 година, Санта Еулалия, Испания.
За младия Жозеп Алварес, на пръв поглед, няма изгледи за развитие в малкото каталунско селце, в което живее. Той е втори син, по-малкият. Не може да наследи бащиното лозе и трябва да стане свещеник или войник. Едно грешно решение замесва Жозеп и група млади мъже – втори и трети синове, също без особени перспективи, в нещо, което те самите не разбират. Следват кратко военно „обучение”, политически заговор, смърт, страх, бягство от закона…
1874 година, Лангедок, Южна Франция.
В продължение на четири години Жозеп Алварез се е крил от закона. Напуснал родното си село, сега той е чирак в лозето на Леон Меднес – благоразумен и честен производител на вино. Но новината за смъртта на баща му, кара младия испанец да се завърне към корените си. А в Санта Еулалия той открива, че нищо вече не е като преди… Много от връстниците му са изчезнали или са мъртви, момичетата от младостта му са вдовици, първата му любов сега е съпруга на друг, а брат му, който трябваше да се грижи за бащиното лозе, го е обявил за продан и е заминал да живее в града.
Най-голямата страст на Жозеп е гроздето, най-съкровеното му желание – да прави вино, истинско вино, което да отпиваш с удоволствие, а не просто да продаваш за евтин оцет. И така той откупува семейното лозе от брат си и започва да се грижи за него с любовта, на която само той е способен. Но заплахата от миналото му все още дебне, дори сега, в новия му живот нещо се прокрадва в сенките…
„Майсторът на вино“ е история за съзряването. За превръщането на пясъчните замъци на младостта в солидни стълбове за мъжеството. Начинът, по който Ноа Гордън разказва е едновременно старомоден и освежаващ. Написана изключително красиво, без да се хабят излишно думи, „Майсторът на вино“ е една балада за себепознанието, за това как можеш да откриеш себе си в почвата на бащините земи.
Самата книга е нежна, тиха. Едновременно успокоява и омагьосва. Тя притежава вкуса на онова върховно крю – доставя наслада дори на небцето. Усещаш дълбочината, цветното ухание, тъмния мирис, който докосва душата…

„Жозеп направи първите стъпки. Помисли су за надеждите, мечтите и усиления труд, вложен в гроздето, за неспирната борба то да се превърне във вино. Вдъхна уханието на зърната и ги усети как се пукат под стъпалата му, усети как скъпоценният сок руква и настойчиво привлича вниманието му и как само кожата на тялото разделя неговата кръв от кръвта на гроздето.“
из: „Майсторът на вино“

„Майсторът на вино“ тук