Начало / Читатели / „Майсторът на вино“ от Ноа Гордън (ревю)

„Майсторът на вино“ от Ноа Гордън (ревю)

Мариета ИВАНОВА

1869 година, Санта Еулалия, Испания.
За младия Жозеп Алварес, на пръв поглед, няма изгледи за развитие в малкото каталунско селце, в което живее. Той е втори син, по-малкият. Не може да наследи бащиното лозе и трябва да стане свещеник или войник. Едно грешно решение замесва Жозеп и група млади мъже – втори и трети синове, също без особени перспективи, в нещо, което те самите не разбират. Следват кратко военно „обучение”, политически заговор, смърт, страх, бягство от закона…
1874 година, Лангедок, Южна Франция.
В продължение на четири години Жозеп Алварез се е крил от закона. Напуснал родното си село, сега той е чирак в лозето на Леон Меднес – благоразумен и честен производител на вино. Но новината за смъртта на баща му, кара младия испанец да се завърне към корените си. А в Санта Еулалия той открива, че нищо вече не е като преди… Много от връстниците му са изчезнали или са мъртви, момичетата от младостта му са вдовици, първата му любов сега е съпруга на друг, а брат му, който трябваше да се грижи за бащиното лозе, го е обявил за продан и е заминал да живее в града.
Най-голямата страст на Жозеп е гроздето, най-съкровеното му желание – да прави вино, истинско вино, което да отпиваш с удоволствие, а не просто да продаваш за евтин оцет. И така той откупува семейното лозе от брат си и започва да се грижи за него с любовта, на която само той е способен. Но заплахата от миналото му все още дебне, дори сега, в новия му живот нещо се прокрадва в сенките…
„Майсторът на вино“ е история за съзряването. За превръщането на пясъчните замъци на младостта в солидни стълбове за мъжеството. Начинът, по който Ноа Гордън разказва е едновременно старомоден и освежаващ. Написана изключително красиво, без да се хабят излишно думи, „Майсторът на вино“ е една балада за себепознанието, за това как можеш да откриеш себе си в почвата на бащините земи.
Самата книга е нежна, тиха. Едновременно успокоява и омагьосва. Тя притежава вкуса на онова върховно крю – доставя наслада дори на небцето. Усещаш дълбочината, цветното ухание, тъмния мирис, който докосва душата…

„Жозеп направи първите стъпки. Помисли су за надеждите, мечтите и усиления труд, вложен в гроздето, за неспирната борба то да се превърне във вино. Вдъхна уханието на зърната и ги усети как се пукат под стъпалата му, усети как скъпоценният сок руква и настойчиво привлича вниманието му и как само кожата на тялото разделя неговата кръв от кръвта на гроздето.“
из: „Майсторът на вино“

„Майсторът на вино“ тук

Прочетете още

ил.1

Какво не знаем за самоиздаването

Често публикуваме текстове със съвети и коментари за писането, които да помагат на всеки, който …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *