Томас Фрам – българският патриот

Людмила ЕЛЕНКОВА, радио „Хеликон“

Липсва ви самочувствие, нямате оптимизъм, или дързост и младост да емигрирате? Стойте си вкъщи, на сигурно, с книга в ръка. Тази ще ви върне усмивките, може да опресни знанията ви по история и нещо прашасало, мило и родно да изскочи като сувенир от старата ракла.
Томас Фрам, германски публицист и вечно влюбен в България човек, събра над  десетгодишния си опит с нашата страна, за да образова своята. Книгата му „Двете половини на ореха. Един германец в България“ е сладкодумен сборник със статии отначало предназначени за немска публика, но повече се радва на интереса на българската. Благодарен и сащисан от местната топлота и душевно богатство, Томас Фрам разказва всичко, което ние знаем за себе си от друга перспектива. Колективният образ на един народ е трудоемка работа. Но той педантично, спокойно и умерено подбира тези думи и събития, възможни да очертаят териториалната, психологическа и демографска карта на България.
От първата страница, където е превел куплет от химна на немски, та до последната, описваща чакането на нашенска митница, изминаваме заедно криволичещ исторически път. Темите са разнопосочни. Кога Европа ни припознава за част от себе си, допуска ли да имаме общо бъдеще, кои са трънливите трасета – към Средновековието, през Възраждането, та чак до посткомунизма. Защо Паисий е важният, а Бай Ганю е споменат мимоходом. Наистина ли езикът на жестовете и езикът на символите са непреодолима граница за чужденеца. Докато се заливаме от смях на сърцатия му трактат за гювеча, едновременно свеждаме глава от уважение пред красивото есе за православната църква.
Авторът показва ерудиция и отлични рефлекси за позициите на българската литература в Германия. Заради неговите преводи там получават признание Константин Павлов, Борис Христов, Владимир Зарев и много други.
Но понеже сме си наумили, че крушата не пада по-далече от дървото, „Двете половини на ореха“ разлистваме с онази здрава ръка, раснала в костилката на скептицизма. Дали книгата ще укрепи, разчувства и заиграе по тънките струни на националната гордост, зависи от нагласите на читателя. Томас Фрам не желае немците да смятат България за проблем, а да я приемат за предизвикателство. „Гледай, описвай и не бързай да съдиш“ бе посвещението на моят екземпляр, когато му поисках автограф.

„Двете половини на ореха. Един германец в България“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔