Начало / Критика / Съзнанието и ти сме едно: Света зад нашия открива Олдъс Хъксли

Съзнанието и ти сме едно: Света зад нашия открива Олдъс Хъксли

Красимир ПРОДАНОВ, радио „Хеликон“

Ако дверите на възприятието се прочистят, всичко ще се яви каквото е – безкрайно.”
Дали Уилям Блейк (1757-1827) е предполагал каква енергия ще отприщят тези негови думи? Поет и художник, просто алхимик на реалността, той е един от големите творци на осемнайсети и деветнайсети век. Но нашата история сега не е за него. Да речем, че Блейк е имал в себе си онова зрънце лудост, което според Олдъс Хъксли (1894-1963), голям негов почитател, е жизнено важно, за да погледнеш зад декорите на света.

И Олдъс, досущ като Блейк, е мистик.
Обаче залага на точните неща. Иска буквално да види какво се крие под възприятията ни. Така се ражда една от най-прочутите му книги, „Дверите на възприятието” (1954). В нея Олдъс Хъксли описва един експеримент, който сам прави. Едно слънчево майско утро той поглъща четири дециграма мескалин, разтворени в половин чаша вода. Така започва едно удивително пътешествие, изпълнено с много прозрения за същината на света, в който живеем. Всичко е документирано. Действията на Хъксли, думите му под въздействието на мескалина са записани и на тяхна база той създава тази книга, „Дверите на възприятието”.
Много важно е да знаем нещо за Хъксли – през целия си живот той остава здраво стъпил върху пацифистични и хуманистични разбирания. Интересува се от парапсихология. Ето я връзката със света, който Блейк рисува и описва – и Хъксли е мистик по душа. Търси света зад нашия. Зад думите и действията ни.

„Дверите на възприятието” e внимателно контролиран експеримент.
Олдъс Хъксли много добре знае какво предприема. За разлика от огромен брой интелектуалци, музиканти и всякакви други хора на изкуството, той не е зависим от мескалина, от ЛСД или някакво друго упойващо вещество. Хора от близкото му обкръжение свидетелстват, че е посягал към тези субстанции веднъж или два пъти през годината. Точно като средство да отвори Дверите на възприятието.
Неголямата книга проследява едно пътуване сякаш на духа – и описва как се сменя метафизичната същност на предметите наоколо. Храстът се превръща в Буда, а диплите на собствения ви панталон – в мощно средство да се подчертае духът.

Мозъкът ни ограничава!
Най-важното, което споделя Олдъс Хъксли на страниците на неголямата книга, пък и в продължението й „Раят и Адът”, сякаш ни е известно от посланията на големи учители през столетията. Хъксли акцентира върху функцията на мозъка да ограничава възприятията ни. Така е построен човек, описва той, че целта е да оцелее като животно на Земята. Иначе пътешествието е много по-богато.
„Това, което на езика на религията се нарича „този свят” – пише Хъксли, – е вселената на ограниченото съзнание.”
„Всеки от нас е потенциално идентичен със Съзнанието като цяло”, добавя той.
„Шизофреникът не може да избяга от вътрешната и външната реалност” според автора.
„Човек, който е бил отвъд Дверите, но се връща по някаква причина, не може никога да е същият”, заключава в края на произведението си. И оставя сякаш вратичка, отворена и за нас.

През нея се вмъкват много негови последователи, включително един младеж на име Джеймс Дъглас Морисън. Но това е друга история – и тя е разказвана безброй пъти, макар че кой знае дали и нея сме разбрали докрай…

Между другото, цитатът, с който започва „Дверите на възприятието”, думите на Блейк, има и втора част. И като е цял, звучи така…
„Ако дверите на възприятието се прочистят, всичко ще се яви на човек каквото си е – безкрайно. А той се е затворил и всички неща вижда през тесните процепи на пещерата си.”

Прочетете още

narine

Топ книгата: Цитати от Нарине с вкуса на слънцето

Сигурно нейното име е най-споменаваното този месец – ето я отново, Нарине, на върха и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *