Начало / Любопитно / „Това е ужасна книга!” 9 бестселъра, които отказвали да публикуват

„Това е ужасна книга!” 9 бестселъра, които отказвали да публикуват

На 18 август 1958 година в САЩ е публикуван романът „Лолита”, прославил в целия свят името на руския емигрант Владимир Набоков. Само че пътят на книгата до читателя е бил много дълъг: на автора многократно отказвали да го публикуват. В такава неприятна ситуация по различно време изпадали много от знаменитите писатели – от Марсел Пруст до Джоан Роулинг.

АиФ.ru ни предлага да си спомним 9 култови произведения, които дълго време не са си намирали издател.

„Лолита” от Владимир Набоков

В продължение на няколко години Владимир Набоков упорито чукал по вратите на различни издателства с ръкописа на „Лолита”. Обаче редакторите считали за неприлична любовната история между зрял мъж и младо момиче и отказвали на автора да я публикуват. „Мръсна действителност”, „Невротични съновидения”, „Съветваме ви да го заровите по-дълбоко за хиляда години” – това са малка част от негативните отзиви, които е трябвало да слуша Набоков за романа си. За първи път рискува да го публикува френско издателство, издаващо „полупорнографски” романи, и чак след това той излиза в САЩ. Много скоро „Лолита” донася на автора си не само скандална слава, но и големи хонорари, благодарение на които Набоков се преселва  в Швейцария и се отдава изцяло на литературно творчество.

„Повелителят на мухите” от Уилям Голдинг

Дебютният алегоричен роман на Нобеловия лауреат за литература е могло и никога да не излезе, ако авторът не бил изключително упорит. 21 издателства отказват на Уилям Голдинг да публикуват произведението. Британското издателство „Faber & Faber” рискувало и издало „Повелителят на мухите”, но поставило условие на автора да махне първите няколко страници с описанието на ядрена война. Изглеждало, че издателите са прави, наричайки книгата скучна и абсурдна: в продължение на цяла година издателството не продало и три хиляди бройки. След няколко години обаче романът станал бестселър, а в началото на 60-те години на миналия век го въвели в учебната програма на много колежи и училища. В наши дни „Повелителят на мухите” е  в списъка на 100-те най-добри съвременни книги.

„На път към Суан” от Марсел Пруст

Както е известно, френският писател Марсел Пруст не споделял мнението на Антон Чехов, че „лаконичността е сестра на таланта” и предпочитал да създава произведения с впечатляващ обем. Тази особеност на творчеството на модерниста му направила лоша услуга: първият роман от цикъла „По следите на изгубеното време” Пруст е принуден да издаде със собствени средства, а един от редакторите му написал: „Скъпи приятелю, не мога да разбера как един автор може да изхаби тридесет страници, за да опише как се върти в леглото си,  преди да заспи”. Издателят не е могъл да знае, че тези страници скоро ще се четат по целия свят, а Пруст ще попълни цикъла романи с още 6 книги, в които ще въведе повече от 2000  персонажи.

„И слънце изгрява (Фиеста) от Ърнест Хемингуей

„Няма да се учудя, ако разбера, че сте написали тази история, седейки в клуба с писалка в едната ръка и с бренди в другата… Нашето издателство търси в ръкописите новости, сърдечност. Страхувам се, че написаното от вас не съвпада с критериите ни.” – такъв отговор получил Хемингуей от издателство „Peacock & Peacock” за автобиографичния си роман „И слънце изгрява (Фиеста)”. Но много скоро същото издателство щяло да съжалява за недалновидността си: още след първото излизане на романа на бъдещия Нобелов лауреат за литература, книгата започнали да я допечатват – тя се ползвала с огромна популярност сред читателите.

„Война на световете” от Хърбърт Уелс

За първи път романът „Война на световете” се появява през април 1897 г. в списание „Pearson’s magazine” и  едва след това е издаден в книга. Пътят й до читателя бил доста дълъг, защото издателствата не виждали нищо интересно в историята за извънземните пришълци. Един от редакторите дори написал: „Аз мисля, че тук трябва да има следния текст: „О, не четете тази ужасна книга!”. Както се оказало, този човек не разбирал много от литература, защото на „ужасната книга” било съдено да окаже огромно влияние на цялата световна фантастика на ХХ век.

„Отнесени от вихъра” от Маргарет Мичъл

Маргарет Мичъл описва историята за легендарните отношения между Скарлет О’Хара и Рет Бътлър в 1000 страници, които през 30-те години на миналия век отказали да публикуват 38 издателства. Но след като „Macmillan Publishers” рискува и отпечатва романа, дебютантката получава стотици предложения. Само за половин година били продадени повече от милион екземпляра, след което на вагоните на  американските експреси се появили рекламни плакати: „Милионите американци не може да са сбъркали! Четете „Отнесени от вихъра”. На следващата година за този свой роман Маргарет Мичъл получава наградата „Пулицър”.

„Кланица  5 или Кръстоносният поход на децата” от Кърт Вонегът

„Уважаеми г-н Вонегът, ние, както обикновено през лятото, разчиствахме купищата ръкописи и открихме на нашият „резервен рафт” три  ваши работи. Искрено съжалявам, че нито една от тях не става за нашето издателство.” – такъв отказ на издател е изложен в рамка в музея на американския писател в Индианаполис. Един от отхвърлените разкази на Кърт Вонегът  по-късно става основа на романа „Кланица 5 или Кръстоносният поход на децата”, донесъл му световна слава.

„Джонатан Ливингстън чайката” от Ричард Бах

Ако от първия път не сте разбрали повестта-притча на Ричард Бах „Джонатан Ливингстън чайката”, знайте, че не сте единствените. На американския писател 18 пъти отказвали да публикуват ръкописа му. Издателствата не искали да публикуват книга, в която хората се сравняват с птици. Но през 1970 г. издателство „Macmillan” рискува и бива щедро възнаградено. „Джонатан Ливингстън чайката” веднага става любимо произведение на студентите от всички американски университети.

„Хари Потър и философският камък” Джоан Роулинг

Джоан Роулинг дълго време търсила издател на първата си книга за Хари Потър. Безработната самотна майка  изпратила своя ръкопис на 12 издателства и отвсякъде получила отказ. Редакторите в един глас твърдели, че романът е с доста  голям обем – съвременните деца не били готови да прочетат толкова страници. Съдбата на Хари Потър била решена от осемгодишната дъщеря на президента на „Bloomsbury”, която, след като прочела ръкописа, поискала продължение. От издателството се вслушали в детската рецензия и се съгласили да публикуват първата книга на Роулинг, но посъветвали писателката да си намери основна работа, тъй като нямало как да спечели много пари от своите произведения. Въпреки очакванията, серията от книги за малкия вълшебник направиха Роулинг не само една от най-богатите жени във Великобритания, но и една от най-влиятелните.

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …