Начало / Читатели / „Юда“ от Амос Оз (ревю)

„Юда“ от Амос Оз (ревю)

Владимир БЕЛОВ

Прексъналият следването си студент Шмуел Аш вижда странна обява за работа, на която решава да откликне. Компанията на баща му наскоро е фалирала и поради факта, че родителите му повече не могат да го издържат, Шмуел решава да се откаже от университетското си образование и от бляновете да завърши дипломната си работа за Исус през погледа на евреите. Новата му месторабота се оказва в малка тъмна къща в покрайнините на Ерусалим, при самотен инвалидизиран старец и неговата снаха. Единственото му задължение е вечер след 17 часа да говори със стареца, да спори с него и да го изслушва, както и да го храни заедно с рибките в аквариума му. В къщата младият Шмуел поставя началото на своето съзряване. Там той осъзнава, че често нещата, които обикновените редови хора, робуващи на стереотипи, вършат в ежедневието си, не представляват нищо друго освен отклоняване от траекторията на смисъла на живота. Синът на Гершом Валд – стареца от къщата, в която Шмуел се настанява, – Миха Валд загива през 1948 година в борбата срещу арабите, непосредствено преди създаването на държавата Израел. Бащата на Аталя – снахата на Гершом – е Шеалтиел Абраванел, заемал ръководен пост в ционистката организация и позорно изгонен от нея поради утопичните си представи за съвместно мирно съжителство между араби и евреи, лишено от оковите на държавността. Абраванел през целия си живот подлага под съмнение смисъла на съществуването на държави въобще, а след като бива дисциплинарно уволнен от поста си от Бен Гурион, се затваря в дома си и почти не проговаря до края на самотния си живот. Обществото го обявява за предател заради близките му връзки и приятелства с редица араби. Съдбата и на Миха, и на Абраванел, макар и двамата да вярват в коренно противоположни идеи, е идентична. Това е съдбата на хората-алтруисти, които в името на утопичните си химери са способни дори да убиват, затваряйки очите си за възможността да признаят истината, която често има статута на публична тайна, пред себе си. Съдбата на тези двама алтруисти бива пряко обвързана и със съдбата на Юда по начина, по който го описва Шмуел в своята дипломна работа. Там той твърди, че е невъзможно Юда – единственият заможен сред учениците на Христос, изпратен от свещениците, за да го дискредитира, но впоследствие повярвал в чудесата му – да е предал учителя си за 30 сребърника – сума, прекалено дребна за социалния му статут. В дипломната си работа Шмуел Аш по-скоро описва Юда като най-вярващия алтруист сред учениците на Исус. Той целенасочено провокира разпъването Исусово, за да докаже на обществеността, че Христос наистина е Син Божий, способено да слезе сам от кръста. Смъртта на учителя му убива вярата му, поради което Юда се обесва и се превръща в най-мразеното от християните човешко същество. Всичко това затвърждава тезата, че вярващите, виждащите, винаги умират в самота и отчаяние. Смъртта на Абраванел и сина на Гершом Валд, без значение на коренната противположност на вярванията им, е символична – това е смъртта на илюзиите и химерите. „Никой народ не напуска окопа на живота си“ – умозаключава Гершом Валд след разговор с Шмуел за смъртта на сина си. Виждащият е винаги обречен и белязан от затворените очи на народа: „Очите – каза Гершом Валд – никога няма да се отворят. Почти всички вървят през живота със затворени очи, от раждането до смъртта си. Ние с вас – също, скъпи мой Шмуел. Със затворени очи. Ако можехме да отворим очите си дори за секунда само, в този миг щяхме да изкрещим от ужас и щяхме да продължим да крещим, без да спираме. Но ние не крещим денонощно и това е доказателството, че очите ни са затворени…“

Топосът на Ерусалим в романа е едновременно топос на раждането и смъртта – раждането на Сина Божий и създаването на цяла нова монотеистична религия, но и смъртта на идеала. Защото съдбата на Исус е съдба на първо хуления и убития, а впоследствие боготворен от убийците си човек. Именно в това се корени трагедията на човешката екзистенция и кризата на ценностите. Именно това е и причината за всичко случващо ни се – за смъртта на „наивниците“ Миха и Абраванел, за насилието в Израел, за липсата на вяра. Къщата, в която Шмуел прекарва четири месеца от живота си, е място на инициация и катарзис за него, защото благодарение на Аталя и Гершом той още млад се отървава от наивните си илюзии (по време на студенството си Шмуел е член на младежка социалистическа организация), но тя същевременно е ковчег, смърт на детството и инфантилните алтруистични мечти за самите Гершом и Аталя. А кратката любов между Аталя и Шмуел е като пречистване и опрощение на греховете.

Шмуел напуска къщата в началото на пролетта с усещането, че може би смисълът на живота не се рационализира, а се усеща осезаемо. Защото има голяма разлика между имагинерния и нематериален живот на идеите на рациото и реалният живот на физическото съществуване.

„Юда“ тук

Прочетете още

Ил. 1. Смирненски

Наздраве за Смирненски, на по чашка абсент!

Кристина Цонева На днешния ден (17.09.1898 г.) преди 120 години е роден един весел бродяга, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *