Начало / Критика / Истинската история зад „Мечо Пух“

Истинската история зад „Мечо Пух“

На днешния ден, 18 януари, преди 134 г. е роден бащата на Мечо Пух Алън А. Милн. Английският в. „Телеграф“ използва повода да разкаже историята на прочутата детска история, която спечели на Милн място в сърцата на милиони малки и големи.

Истинска семейна сага и шансът войник да срещне мече – това вдъхновява автора на една от най-известните детски книжки на всички времена

Коул Матик, любопитно 3-годишно момченце от Торонто, често пита родителите си дали има нещо общо с Мечо Пух. Обикновено това става, когато е сложен в леглото и се очаква бързо да заспи.

„Не“, отговаря майка му, „поне не като роднини“. И след това му разказва за хиляден път как най-известният почитател на меда в света се оказва важен член на семейството й.

„Фактът, че Коул е част от историята зад Мечо Пух все още е малко сложен за него“, обяснява Линдзи, „Но ще го разбере един ден. Като дете аз се обръщах към Мечо Пух като към моя прадядо-мечок“.

Предисторията на родилата се през 1926 г. колекция от истории за Мечо Пух на Алън Александър Милн започва в Уинипег, Канада през 1914 г.

Пра-прадядото на Линдзи Хари Коулбърн, ветеринарен лекар, помахал за сбогом на семейството си, отправяйки се дълго пътешествие с влак към военен тренировъчен лагер близо до Квебек. Предстояло му да се включи във ветеринарния корпус на канадската армия, лекуващ коне на западния фронт по време на Първата световна война.

Когато влакът спрял до Уайт Ривър, Онтарио, Хари слязъл да се поразтъпче и забелязал мъж с мече, вързано за оградата.

„Той решил, че мъжът вероятно е ловецът, а мечето е останало без майка“, разказва Линдзи, която работи като ПР специалист. След няколко мига на колебание Хари се качвал с мечето във влака, след като броил 20 долара на ловеца. Те се равнявали на почти 180 днешни английски паунда, но според Линзи, пра-прадядо й бил неспасяемо сантиментален, когато ставало дума за животни.

Той решил да я кръсти Уини (да, истинският Уини всъщност бил момиче) – на родния му град Уинипег, и записал за поколенията в дневника си „24 август: купих мечка за 20 долара“. „Едва ли си е представял колко радост ще донесе тази мечка“, споделя Линдзи.

По онова време, обаче, ефрейторът на Хари не бил доволен да го открие, грижещ се за мече. Когато Уини се изправила на задните си храна, сякаш за да го поздрави, той не успял да се въздържи и се разсмял заедно с другите войници.

С гъста и лъскава черна козина и жълтеникава муцуна, Уини изобщо не приличала на жълтото мече, нарисувано от Йрнест Шепърд в илюстрациите към историите на Милн и още по-малко – на пухкавия Пух от филмовата адаптация на Дисни. Но спомените на Хари в дневника му доказват, че тя имала някои сходни черти със съименника си. На първо място, Уини била винаги гладна. По думите на Линдзи, по онова време медът не бил много популярен, но Уини била луда по малките бутилки кондензирано мляко, които войниците пазели грижливо. Тя ги придържала с предните си лапи и ги изгълтвала на един дъх, след което си полягвала, сумтейки доволно.

Мечето било естествен комик, катерело се по стълбовете за палатки из лагера. Когато полкът на Хари, част от Втора канадска пехотна армия, отплавал за Великобритания, отпътуването на Уини дори не подлежало на съмнения. Тя пътувала на кораба през целия Атлантик като талисман.

Уини искрено се наслаждавала на новия си живот в Салисбъри Плейн, Уилтшайър, спяла до леглото на стопанина си през нощта, а сутрин го събуждала, висяща от върха на палатката. За разлика от Пух, „мече с малко ум“, Уини имала ум, остър като бръснач, и любимата й била игра Хари да крие нейните неща из палатката, а тя да ги намира за секунди. Той я научил да стои изправена.

„Хари и Уини споделяли забележително приятелство“, разказва Линдзи: „Приятелството им сигурно е облекчавало тъгата му по Уинипег“. Когато дошъл ред на полка на Хари да отпътува към предните войскови линии, Хари не се решил да я вземе със себе си. Вместо това си взел почивен ден, закарал я до Лондон и я оставил в зоологическата градина.

Коул винаги страда много на тази част от историята, но писмата на Хари до близките му от този период показват, че той планирал да вземе Уини обратно в Уинипег със себе си след края на войната. „Когато се сбогувал с Уини, той си обещал, че ще се върне за нея, бил сигурен, че войната ще свърши до Коледа“, разказва правнучка му. Когато на 11 ноември 1918 г. било обявено примирието, Хари преценил, че ще е твърде жестоко да изтръгне Уини от дома й в Лондон.

„Той я посетил в зоологическата градина и установил, че е местната атракция“, разказва Линдзи: „По много причини оставането й там е благословия. Винаги казвам на Коул, че една история трябва да приключи, за да започне нова“.

Обратно в Уинипег, Хари често разказвал за Уини, спомнял си приключенията им и показвал нейни снимки на сина си Фред, който ги предал на дъщеря си Лорийн – майката на Линдзи.

Малко след смъртта му през 1947 г. Фред и семейството на Хари научили за приятелството на Уини с малко момче в Лондонската зоологическа градина, което вдъхновило една от легендарните детски книжки за всички времена. „Хари така и не разбрал за наследството, което е оставил“, споделя Линдзи.

Втората и по-известна част от историята на Уини започнала през 1924 г., когато Милн, също ветеран от Първата световна война, завел 4-годишния си син Кристофър Робин в зоологическата градина.

Момчето така се влюбило в Уини, че веднага преименувало на нея плюшеното си мече Едуард, добавяйки Пух в чест на предишната му „любов“ – един лебед. Снимка от фотоархива на семейство Милн показва Кристофър Робин в зоологическата градина, хранещ Уини с мед от лъжица. Баща му го гледа гордо отстрани. „Гледачите казвали, че тя е единственото животно, на което вярвали напълно, но все пак е впечатляващо как допускали дете само при него“, твърди Линдзи.

Приятелството между Кристофър Робин и мечката стимулирало Милн да хване молива. Той започнал да пише „Мечо Пух“ следващата година, включвайки Кристофър Робин, неговото мече Уини и група герои, вдъхновени от другите плюшени играчки на сина му: Прасчо, Тигър, Йори, Кенга и Ру, чиито оригинали днес са изложени в Ню Йорк.

Книгите за Пух бързо станали бестселър в следвоенна Великобритания, а до днес са продадени над 70 милиона копия в 86 държави по света. Те са също в основата на една от най-успешните филмови адаптации на Дисни. Биографите му обясняват популярността на книгите с идеализирания детски свят – прекрасна ваксина срещу страха от войната. Линдзи обаче вярва, че част от успеха на Пух се дължи на базирането на персонажите на истински хора (или в случая на Уини – мечка). Прасчо бил вдъхновен от образа на приятелската от детските години на Милн Вероника Ръшуърт-Лунд, а Кенга, грижовната майка на Ру – от бавачката на Кристофър Робин Олив.

Като дете Линдзи обожава да слуша историята на Уини, която живяла в Лондонския зоопарк до смъртта си през 1934 г. Когато пред 2011 г. тя забременява, решава да напише детска книжка за невероятната мечка на пра-прадядо й. „В търсене на Уини“ (Finding Winnie) е посветена на Коул. Тя признава, че до момента Коул, който е кръстен на Хари Коулбърн, демонстрира разочароваща липса на интерес към Мечо Пух. „Малък е и предпочита супер героите“, споделя Линдзи. За разлика от Кристофър Робин, който бил тормозен в училище заради участието си в книгите за Пух и през голяма част от живота си се опитвал да се измъкне от сянката на баща си, тя се надява Коул да се гордее със своята връзка с историята. „Колко често се оказвате свързани по рождение с нещо огромно?“

Когато преди няколко години директорът на най-големия канадски музей отправил към Линдзи запитване дали знае какво се е случило с останките на Уини, тя започнала да се чуди дали нещата не са отишли твърде далече. Променя мнението си, когато черепът на Уини се оказва съхраняван в Кралския колеж по хирургия, а през ноември е изнесен в музея Hunterian в Лондон. „Историята й навлезе в нов етап“, казва Линдзи и допълва: „Удивена съм как продължава толкова, колкото и популярността на измисленото мече“.

Въпреки че черепът е съхраняван заедно с останките на още 11 000 животни, няма никакво съмнение чии е – при изследване са установени огромни поражения по зъбите. Както Милн пише, „Всичко се дължи на това, че твърде много обича мед“.

Свързани заглавия

 

Алън Милн: Всеки ден с теб ми е любимият ден

Завещанията на британските писатели вече са публични в интернет

Илюстрация на Мечо Пух продадена на търг за над 300 000 паунда

Общинари в Полша поставиха под съмнение пола на Мечо Пух

Илюстрация на Мечо Пух ще бъде изложена на търг, очаква се да бъде продадена за над 100 000 паунда

„Мечо Пух“ е любимата детска книга на британците

Най-великите детски книги за всички времена

Книги от А. А. Милн тук

Алън Милн: Всеки ден с теб ми е любимият ден

| 0 Коментари

Днес, 18 януари, се навършват 133 години от рождението на британския писател Алън Милн. Роден е в Шотландия, но израства в Лондон, в частното училище на баща си Джон Вайн Милн. Един от учителите му в детството е Хърбърт Уелс. Учи в Уестминстърското училище и в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, където получава стипендия по математика и публикува в студентското списание „Гранта“. Сътрудник е, а по-късно и помощник-редактор в хумористичното британско списание „Пънч“. Става известен с двата си приказни романа „Мечо Пух“ (1926) и „Къщичката в къта на Пух“ (1928). В тях оживяват плюшените играчки на сина му Кристофър Робин. Приключенията на Мечо Пух, Прасчо, Йори, Тигър, Кенга, Зайо и Бухал са изключително забавни и поучителни. Оригиналните илюстрации към книгите са дело на Е. Х. Шепърд. През 1996 г. „Утърстоунс” поставя книгата на 17-то място сред стоте най-четени книги на ХХ век.
След смъртта на Милн, правата върху героите от „Мечо Пух“ са продадени на компанията „Уолт Дисни”, която прави няколко рисувани филма за Мечо Пух и голямо количество свързани с Мечо Пух стоки. Представяме ви няколко цитата от Милн и неговите незабравими книжки за Мечо Пух, публикувани в goodreads.com.

„Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.“

„Някои хора ги е грижа прекалено много. Нарича се любов.“

„Плевелите също са цветя, стига да ги опознаеш.“

„Едно от предимствата да не си организиран, е че животът ти е пълен с изненади.“

„Хората казват, че нищо не е невъзможно, но аз правя нищо всеки ден.“

„Има неща, които ме правят различен, както и неща, които ме правят такъв, какъвто съм.“

„Ако дойде ден, в който не можем да сме заедно, пази ме в сърцето си. Аз ще бъда там винаги.“

„Понякога седя и си мисля…, а понякога просто си седя.“

„Внимавай накъде отиваш, защото, ако нямаш цел, ще стигнеш до никъде.“

„Ще бъдем приятели завинаги, само изчакай и ще видиш.“

„Малко съобразяване, малко мисъл за другите – винаги правят огромна разлика.“

„Сега съм на 6 и съм по-умен от всякога. Иска ми се винаги да си остана на 6.“

„Завинаги не е толкова дълго, Кристофър, само да съм с теб.“

„Понякога най-малките неща заемат най-много място в сърцата ни.“

„Добрата преценка идва с опита. А опитът с лошата преценка.“

„Всеки ден с теб ми е любимият ден.“

„Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш, и по-умен, отколкото си мислиш.“

Свързани заглавия
Завещанията на британските писатели вече са публични в интернет

Илюстрация на Мечо Пух продадена на търг за над 300 000 паунда

Общинари в Полша поставиха под съмнение пола на Мечо Пух

Илюстрация на Мечо Пух ще бъде изложена на търг, очаква се да бъде продадена за над 100 000 паунда

„Мечо Пух“ е любимата детска книга на британците

Най-великите детски книги за всички времена

Прочетете още

212248_b

Свят, с който тепърва ще се опознаваме взаимно

Стоян Кателиев, „Хеликон Варна-Парк“ От страховита заплаха за християнството, превърнала завладения Константинопол в столица на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *