Борисов шеф на фирма, уличена в нелегално производство на цигари 1995 г.

Откъс от книгата „В сянката на Борисов” на Иван Бакалов

На 25 март 1995 г. данъчни и спецполицаи правят акция в отдалечения бургаски квартал “Крайморие” и съобщават, че са открили цех за нелегално производство на цигари. Акцията е по сигнал, че в складове на държавна фирма, дадени под наем на частна фирма, има тайно производство. Но в помещенията са останали само пакетиращи машини и накъсани цигари. Заключенията на спецовете са, че са произвеждани нелегално български цигари „Арда” и „Кентон” – за вътрешния пазар и за износ в страните от бившия СССР – ОНД. В някои съобщения за случая се казва, че са произвеждани също така и цигари „Марлборо” и „Мелник”. Към онзи момент производството на цигари в България е все още държавен монопол, марките “Арда”, “Кентон” и “Мелник” не са преотстъпвани на частен производител. Възможно е само пакетиране и дистрибуция от частни фирми. Въпреки това на много места се появяват нелегално произведени цигари български марки, които не са със същото качество – ментета.
При акцията в “Крайморие” данъчните и спецполицаите не намират машини за производство на цигари. Личи, че те са изнесени преди те да нахлуят. Някой е предупредил собствениците им достатъчно рано, за да откарат обемистата техника. Наемател на помещенията е фирмата „Тео интернешънъл”, гласи съобщението за пресата. Случаят е описан в повечето вестници няколко дни по-късно, когато е пуснато прессъобщение.

Бойко още е г-н Никой

Бойко Борисов е неизвестен за медиите и никой ни най-малко не се интересува от него. Затова този инцидент не може да се пише в графата “компромати за Борисов, измислени от неговите противници”.
Никой тогава не се сеща да напише, че Борисов е съдружник и член на съвета на директорите на тази фирма, заедно с Румен Николов-Пашата и Иво Каменов от добре известната варненска групировка ТИМ. Тогава и сикаджията, и тимаджията са по-слабо познати в медиите, но все пак познати, най-малко от криминалните хроники.
Фирмата, чийто помещения са запечатани след проверката, всъщност се казва „Тео интернационал” АД, макар че се среща тук-там из публикации и като „интернешънъл”. На складовете в “Крайморие”, които са наети от нея, местните им викат “цигарената фабрика”.
Ето какво е писал на 31 март 1995 г. във в. „Стандарт” журналистът Асен Йорданов, дългогодишен кореспондент на 3 национални всекидневника в региона:
„Съмняваме се, че в аферата са замесени висши офицери от МВР, казаха отлично информирани. Вътрешен човек трябва да е издал какво се готви, защото е изтекла информация за операцията. Нелегалните производители успели да изнесат повечето съоръжения и да скрият незаконните цигари…
Суровината пристигала от завода в Стара Загора, произвеждали се главно евтините български марки “Арда” и “Кентон”. Стоката се пласирала без бандерол на вътрешния пазар, а вървяла добре и в ОНД. Запечатвахме тайно картоните по къщите си, признаха жители на квартал “Крайморие”. Плащали им на парче.
Пет пъти настоявали данъчните спецове пред РДВР Бургас за проверка по сигнала. Ревизорите не можели да проникнат на територията сами, защото там имало въоръжена охрана с немски овчарки. Полицията отлагала много пъти акцията, защото обяснявала, че проучва каналите на суровината и готовата продукция…
От фирмата са подали молба за лиценз за пакетиране на цигари и смятат, че полицейската акция цели да опетни доброто име на „Тео интернешънъл”.” (край на цитата).

Уж нямала дейност фирмата му с Пашата…

От множеството регистрирани фирми с участието на Бойко Борисов, най-любопитна е именно “Тео интернационал” АД, защото за производството на цигари е извършена проверка и е съобщено в новините по онова време. Това не е измислено днес. С другите му фирми също са ставали фалове – например негови служители са участвали в престрелки, съдени са за убийство (шеф на клона на „Ипон” в Димитровград, 1996 г.), правили са банкови кражби (служител на „Ипон” открадва 500 млн. стари лева – 500 хил. сега, докато ги превозва от една банка в друга, 1997 г.). Тези случаи не могат да се припишат пряко като вина на Борисов. Той не може да отговаря за всеки свой служител.
Но с фирмата „Тео интернационал” е по-различно. Той е член на съвета на директорите й, дори става негов шеф през 1995 г. Това не му пречи, обаче, след години да казва, че общите му фирми с Пашата нямали дейност.
Дружеството “Тео интернационал” АД е регистрирано в Бургас през 1994 г. Местни твърдят по време на акцията, че цехът за цигари е започнал работа още преди регистрацията на фирмата. Идеята сигурно е била акционерите да развият цигарено производство, с лиценз от държавата. Както се разбира от официално изявление на фирмата от онова време, тя е подала искане за лиценз за пакетиране на цигари. Но проверката установява, че те вече работят. Проверяващите съобщават, че има е имало и производство на цигари, не пакетиране.

Колко пари са спечелили от цигари?

През 1997 г. пишещият тези редове направи голямо разследване за фалшивите цигари, с каквито беше пълна България. Имаше ментета на “Мерник”, “Арда”, “Виктори”, на вносните “Марлборо”, “Ротманс”, Кемъл” и др.
В “Бугартабак” един от най-старите експерти Николай Гутев обясни цялата схема. Най-трудната част от цигареното производство е обработката на тютюна. Това е голям производствен цикъл, който иска голяма площ, машини, процедури. Затова фалшификаторите не се занимават с обработка на тютюн, а купуват обработен, готов за пълначна машина. Смеските не са същите като в оригиналните цигари със съответната марка, а подобни, от по-евтините. В производството но тютюн има три качества. Най-ниската, трета класа, струва около 20% от цената на първа класа. Нелегално произведените цигари от тогавашните „Мелник” и „Арда” са предимно с такъв нискокачествен тютюн. Всички лабораторни изследвания на заловени цигари менте от онова време показват много по-високо съдържание на катран.
Машините за производство на цигари са няколко вида, но всичките са повече или по-малко високоскоростни – бълват по 2000-3000 цигари в минута (по-бавните) и 9000-14 000 в минута (по-бързите). Такава машина е свързана директно с опаковъчната, която ги пълни в кутии.
Нелегалните производители купуват обикновено техника втора употреба, от по-бавните, разполагат я в някое закътано място и започват, разказваше Гутев. Цената на такава машина втора употреба е вървяла по това време около 500 000 долара.
Цената на кутия цигари на едро от производител тогава се движи около 20 цента (доларови), себестойността обаче е много по-ниска. Но става дума за производство със скорост около 8000 – 10 000 кутии на час от една машина (от по-бавните). Кутия цигари обаче се продава на много по-висока цена заради акциза. По онова време контрабандните производители или вносители са печелели средно по 30-40 цента на кутия – сегашни 60-80 ст. (Сега, заради високия акциз, печелят по около 2,50-2,60 лв. на кутия, което при около 40-50% контрабандни цигари на пазара показва, че в държавата се генерират незаконно близо 1 млрд. лева годишно в ръцете на сравнително тесен кръг хора и техните покровители).
Двамата с Гутев обсъждахме дори разкритото 2 години по-рано цигарено производство край Бургас. Чудех се как може в едно село да се правят цигари, без това да се разбере. И без да си личи качеството на вкус и по опаковката – и за българските, и за западните марки. Впрочем, личеше си, но малцина забелязваха.
Ако на двамата тогава някой ни беше казал, че един от шефовете на тази фирма един ден ще стане премиер на България…
По онова време експертите в бранша знаеха, че такова нелегално производство се прави дори на кораби край Кипър, които седят на рейд в екстериториални води и от време на време корабчета идват да стоварят тютюн и да натоварят готовата продукция. Но се оказва, че България е място, където можеш да направиш такъв цех в едно село, той да работи с години и никой да не успее да го затвори, дори след като му е направена проверка. Готова продукция е била раздавана на хора от селото да пълнят кашони и мастербоксове и да запечатват, плащали са им на ръка – това пише в някои статии за разкрития цигарен цех в квартал Крайморие.
Според капацитета на такъв цех и нелегалните условия, при които е работил, може да се предположи, че става дума за чист приход поне от около 500 000 германски марки месечно (тоест днешни лева), както тогава се е изчислявало най-често във валута. Предполага се, че цехът е работил повече от 3 години и е направил собствениците си милионери, а местни полицейски и др. шефове също са напълнили гушата, за да не възпрепятстват производството. Кой е прибирал тия пари?

Сред съдружниците се появяват и Ангел Бончев от „Литекс”, Цветелина…

По регистрация собственици и членове на съвета на директорите на “Тео Интернационал” са:
Недялко Кирезиев от Бургас, Иво Каменов (един от основателите на варненската групировка ТИМ), Симеон Бакърджиев от Бургас, Емил Райков, Бойко Борисов, Румен Николов (Пашата), Емил Евтимов от Хасково.
Но в един протокол от събрание на акционерите изплува и Цветелина Бориславова, като приносител на акции. Някои акционерни дружества имат това свойство да дават акции на приносител. Това е удобен начин да се прикрива реалният собственик на фирмата. Дружеството е регистрирано с някакви лица, а други лица са приносители на голям процент акции и са фактически собственици. В случая с „Тео интернационал” става дума за малък дял акции на Бориславова. Но лицата съдружници са интересни. Пак от протокол от събрание на акционерите се вижда като приносител на акции и името на Ангел Бончев (прочул се като директор на футболен клуб „Литекс“, който беше отвлечен и освободен срещу откуп 2008 г.) – той представлявал “Литекс Комерс” в дружеството.
Читателят сигурно се досеща, че всичките тези хора са събрали пари да купят техниката – всеки според акциите си. Обсъждали са производството, делили са парите от него. Може да се предполага, че са решавали заедно колко пари да се отпуснат за този-онзи, за да не им правят проверка…
Или някой може би ще възрази, че има някакво недоразумение? Че не е имало цигарено производство – “Тео интернационал” си е наела едни складове край Бургас, да си опакова цигари? А тия ментета на пазара нямат нищо общо с тях…

Иво Каменов заменя Борисов, заседават на адреса на „Ипон”

През декември 1995 г. Бойко Борисов и Румен Николов-Пашата стават съответно председател и зам.-председател на съвета на директорите на „Тео интернационал” – това се вижда от копия от протоколи на събрание на акционерите, извадени от регистрите и пуснати в интернет от сайта „Биволъ” (bivol.bg) и никъде другаде в някой от националните вестници, които публикуват какви ли не маловажни документи. Преди това двамата са били само членове на борда на директорите. Очевидно “Тео интернационал” е продължила да развива дейност и след данъчния тараш в Крайморие.
През май 1996 г. Борисов и Пашата са освободени от директорските длъжности в дружеството и на тяхно място в съвета ги заместват Иво Каменов от ТИМ и Недялко Кирезиев. От протоколите на събранията на акционерите се вижда нещо интересно – те заседават на “Раковски” № 209 в София. На този адрес са регистрирани първите две охранителни фирми на Бойко Борисов – “Ипон -1” и “Ипон – 2” ООД. Тоест – заседават в офис, който вероятно е на други фирми на Борисов. Това по някакъв начин доказва, че всичките фирми с негово участие са част от една по-голяма група, свързани са с един и същ кръг хора. Трудно може да се прецени каква точно е връзката, дали седи някой отзад и кой е той, но фактът си е факт.

ГЕРБ ограничи достъпа до архивите

Любопитно е, че мнозинството на ГЕРБ в парламента прекрати със закон свободния достъп до търговския регистър на Агенцията по вписванията в интернет. Вносител на този законопроект беше депутатът от ГЕРБ Емил Радев (адвокат от Варна), който е един от вносителите и на законопроект за ограничаване на митингите пред парламента и министерския съвет и др., също и на още няколко лобистки поправки в закони (за обществените пооръчки, търговският закон, за изборите и др.). Радев е бил “тюлен” – военнослужещ в поделението, в което са служили основателите на ТИМ, също така е тренирал киокушинкай – вид карате (има кафяв пояс), скачал е и с парашут – все неща, заради които е пресичал пътя си с “тюлените” от ТИМ.
Свободният достъп свърши, а свободните регистри са един от най-важните инструменти на разследващата журналистика, също така създаването им е изискване на ЕС за прозрачност. Чрез тях излизат всякакви връзки между длъжностни лица, техни роднини и т. н.
Има всички основания да се смята, че тези промени в достъпа до регистъра са направени заради самия Борисов, тъй като името му излиза в множество фирми и в съдружие и в комбинация с хора от подземния свят. Поправките в закона, които ограничиха достъпа до регистъра, бяха прокарани, след като сайтът “Биволъ” публикува документи на фирмата “Тео Интернационал”.
През 1995 г., след мартенския тараш на цеха за цигари, няма последствия за фирмата. Шефът й Райков бяга в чужбина. Но според местни източници Борисов и Пашата, като членове на съвета на директорите, даже не са разпитани, а след това фирмата е продължила да работи още две години. “Адвокатите” на Борисов твърдят, че през 1996 г. той официално се е оттеглил от тази фирма. По документите не може да се разбере от кой момент точно е напуснал, освен че от месец май същата година като председател на съвета на директорите го е заменил тимаджията Иво Каменов.

(със съкращения)

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔