Лира Литературно-рекламна Агенция
Вече 11 години на днешния ден, 13 януари, се отбелязва Денят на българското кино. На този ден, преди повече от век – през 1915 г., в столичното кино „Модерен театър“ се е състояла премиерата на първия български игрален филм „Българан е галант“ на родоначалника на българското кино режисьора Васил Гендов. По повод на 90-годишнината от тази дата, през 2005 година по инициатива на Национален филмов център, 13 януари е обявен с Държавен указ за професионален празник на работещите в българското кино.
По този повод lira.bg избра 9 книги за българското кино:
„25 звезди на българското кино“ от Пенчо Ковачев
Издателство „Изток-Запад“ отбеляза годишнината с новата книга на Пенчо Ковачев „25 звезди на българското кино“, която излиза с марката на импринта „Литус“. В изданието са събрани портрети на изтъкнати български артисти – знакови фигури и обичани звезди на киното ни. Това са не просто известни, а любими имена от екрана – които не друг, а безпощадното време е оставило в сърцата на зрителите.
„Пенчо Ковачев умело изгражда пъстра актьорска палитра: едни умеят да разсмиват (Калоянчев, Парцалев, Анастасов), други – да мълчат (Невена Коканова, Катя Паскалева), да мислят (Апостол Карамитев, Георги Черкелов), да действат (Георги Георгиев-Гец, Коста Цонев), да изразяват поколението си (Иван Иванов, Ваня Цветкова), да горят (Кирил Варийски, Чочо Попйорданов)…
Авторът представя актьорите в своите разкази така, че дори новите поколения, които не познават лично творците, няма как да не ги заобичат. Книгата е увлекателно четиво, обърнато към широката аудитория, което с позитивния си заряд обгръща с любов и нежност българското кино“, казва в анотацията си доц. д-р Петя Александрова.
„Киното в България“ проф. Александър Грозев
Проф. Александър Грозев е изтъкнат историк и теоретик на киното. Автор е на множество книги, изследвания и статии, свързани с историческия път на българското и световното кино. Преподавател е в Югозападния университет “Неофит Рилски” и НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Изнасял е лекции в Германия, Русия, Полша, Украйна и САЩ. Има издадени книги в Русия и Великобритания, както и публикации в специализирани чужди издания. Многократно е участвал като член и председател на жури на големи международни и наши кинофестивали. През 1993 година е един от създателите и несменяем през годините художествен директор на фестивала “Любовта е лудост”. Бил е директор на Националния филмов център и представител на България в програмата “Медиа” и “Медиа плюс”.
В близо 1000 страници в два тома той изследва историята на българското кино, разделена на два периода – от 1897 г. до 1957 г. и след това 1957 г. до 1969 г.
„Актьорът в киното“ от Ивайло Христов
Ивайло Христов е един от най-обичаните актьори в театъра и киното у нас. Освен това е и сред любимите преподаватели на десетки студенти в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Ето как Христов разкрива мотивите си да издаде тази книга:
„Koгато бях студент, ужасно страдах, че няма курс „Актьорско майсторство за кино“. Щеше ми се да вляза в аудиторията и някой да ми обясни какво трябва да правя, когато се снимам в игрален филм, а след това да застана пред камерата и да изпробвам наученото. Тогава нямаше подобен курс; по-лошото е, че няма и днес! След като сме АКАДЕМИЯ ЗА ТЕАТРАЛНО И ФИЛМОВО ИЗКУСТВО, би трябвало в програмата за обучение на студентите по актьорско майсторство за драматичен театър да се предвидят часове и по актьорско майсторство за кино. Убеден съм, че подобна дисциплина би била интересна и полезна не само за студентите, но и за Академията!
В световния литературен океан човек може да открие всякакви книги на тема кино. Енциклопедии, биографии, интервюта… Книги със заглавия: „Как се пише сценарий за игрален филм“, „Как се пише сценарий за телевизионен сериал“, „Как се пише диалог“, „Как да снимаме с камера“, „Как да монтираме филм“, „Как да заснемем филм“, но „Как да играем във филм“ не открих никъде, въпреки настойчивото ми търсене. Почувствах се лично обиден! Поради тези две причини реших да използвам натрупаните през годините знания и опит и да пиша по темата: „Подготовка и работа на актьора в киното“.
„И рибите заплакаха за Велко Кънев“ от Димитър Стайков
Един от най-добрите режисьори в историята на българското кино Димитър Стайков пише тази искрена и лична книга за своя приятел и колега – незабравимия Велко Кънев.
„Мистичният аспект на причината за написването на тази книга е случайната ми среща с Велко Кънев на площада пред Народния театър. Беше се върнал от поредно лечение в Германия и говореше тихо с дрезгав глас (имаше рак на гласните струни – бел.ред.). Бяхме обсъждали желанието ми да пиша книга за работата му в театъра и киното. Отново трябваше да отложим за дните, когато оздравее. И те не дойдоха. След неговата смърт трябваше да изпълня обещанието си.“, разказва авторът.
Стайков превръща писането в истинско детективско разследване, среща се с негови приятели, с хора, които са влезли в живота му, с колеги, с които е работил и като актьор, и като режисьор. Актьорът бил страстен почитател на това да поседне с въдица край реката и така се е разтоварвал най-добре от стреса на професията. В книгата има и специална глава за това негово хоби.
„Катя Паскалева. Жените в мен“ от Георги Тошев
Странница, скитница, актриса. Жена с тайни. Книгата Жените в мен се опитва да подреди пъзела на един рано прекършен живот, да разкаже историяата на една от най-популярните и обичани български актриси. Журналистът Георги Тошев представя личен архив на актрисата – нейните дневници и бележки, последното й интервю преди да замлъкне, повалена от коварна болест.
„Невена Коканова. Коя съм аз“ от Георги Тошев
Журналистът Георги Тошев не крие страстта си към гранддамите на българското кино. В тази книга той се прекланя пред Коканова: „Лицето на Невена е винаги такова, каквото трябва да бъде. Сякаш измислено, за да те смущава. За да те влюбва. Има неща, които не могат да се научат. Едно от тях е лицето. То е обещание за собствен свят, който се опитваш да разголваш. Без да нараняваш. Лицето никога не е лице за всички. То е лице за този, който умее да чете човешките лица. Да разговаря с чертите. Да целува мислите. И чак накрая да приближи устните. За да прогледне през тях дълбочината на един живот. Всичкото това болене.
Няма формула за изящно лице. Просто се раждаш Невена…“
„Малки спомени за големия Парцалев“ от Звезделин Минков
Звезделин Минков е български актьор, имитатор и хуморист. Известен е като един от най-добрите имитатори на Тодор Живков, Георги Парцалев, Григор Вачков, Петър Слабаков, Георги Черкелов, Никола Анастасов, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Татяна Лолова и др. В книгата си събира истории и спомени за любимеца на зрителите и ценителите на киното и театъра Георги Парцалев.
„Писма до сина ми Чочо“ от Иван Попйорданов
Книгата, написана от бащата на популярния български актьор Петър Попйорданов-Чочо не е биография. По скоро е изповед за живота и творчеството на един от младото поколение актьори, които ни напуснаха неочаквано в разцвета на своя талант.
Фрагментите от различни интервюта, публикации във вестници и списания през последните двайсет години, свързани с житейския му път, не само в личен план, но преди всичко чрез многобройните му изяви в театъра, киното и телевизията, оформят един критичен възглед за преживяното от поколението, което често се определя като поколението на прехода.
„Киркор Азарян – алхимия на играта“ от Валентина Радинска
Този сборник е посветен на паметта на Азарян – Режисьора, и Азарян – Учителя. „Коко по някакъв начин се завръща при всички нас, които продължаваме да го обичаме, и за които той, въпреки отсъствието си от физическия свят, продължава да бъде и завинаги ще остане висок образец и мярка, с които да се съобразяваме по земния си път“, казва съставителката. Това е втората й книга, посветена на режисьора, след „Ние с Коко. Киркор Азарян отблизо“.
