Лира Литературно-рекламна Агенция
Мая КАСАБОВА
Във втората книга за детектив в оставка(ДВО) Бил Ходжис и неговите приятели и партньори, всичко е малко по-спокойно, по-лежерно и нагнетяващо бавно напрежението до самия край.
Историята в дълбочина наподобява много известния роман на автора – „Мизъри“. Когато любовта към дадено произведение, се превърне в мания и недопустимо идолопоклонничество. Когато допуснеш да повярваш, че произведението и героите са по-важни от самия автор. Когато сметнеш, че героите имат собствен път и предначертание, а не че този път им го чертае авторът. И когато започнеш да изискваш от автора на произведението да изпълни желанието ти и да пише още, да промени съдбата на героя, която според теб не е подходяща за него. И да вярваш, че авторът е длъжен да го направи. На всяка цена. Дори ако трябва да приложиш сила. Или пък да наказваш.
Нещо подобно се случва и тук, с разликата от романа „Мизъри“, че главният злодей в случая е върло разочарован от съдбата на любимия си герой и е убеден, че авторът му заслужава смърт заради светотатственото си отношение към неодушевения персонаж. И, естествено, следва екзекуция.
Само че неочакваните последици са намерени и впоследствие откраднати ръкописи в несметни количества, които може да съдържат продължение на спорния роман, както и спестяванията на уважавания писател.
Лошото е, че нашият престъпник не държи на алкохол и има проблеми с гнева ..
Кинг майсторски, както му е навик, и търпеливо ни рисува картината на миналото и на настоящето, в което всъщност ще се реши съдбата на няколко души. На престъпника, на момчето, което сега живее в неговата къща (и намерило ръкописите и парите на писателя), на баща му (пострадал в катастрофата от „Мистър Мерцедес“), а и на нашия ДВО. Той също има своите демони, които го преследват, по-точно демони със сериозно мозъчно увреждане, от които той е странно обсебен. Тези, които са чели предишната книга ще се сетят за кого става дума.
Завладяваща, поставяща нови въпроси и поводи за размисъл, тази книга няма да ви остави да заспите, докато не я прочетете.
„Търси се – който го намери, за него си е“ тук
