Рада Панчовска с нова стихосбирка

Премиерата на „Стени и мостове” ще бъде на 25 октомври в „Хеликон-Витоша”

Новата стихосбирка на известната поетеса Рада Панчовска „Стени и мостове” ще бъде представена в столичната книжарница „Хеликон-Витоша” на 25 октомври, вторник, от 18 ч. Книгата излиза от поредицата „Поезия Смол Стешънс”.

Със заглавието си „ Стени и мостове”, стихосбирката на Рада Панчовска определя съвсем коректно своите параметри. Това е една гео- и градска поезия, бидейки необходима и полезна, без да е претенциозна, така както релефите на съвременния ни живот опират до онова, което един ден ще се съхрани – цивилизация, а не кич. Малките неща, малките жестове, деликатността, чувствителността, предаността – всичко, което е връзка, но не обвързване. Това са и нейните мостове и граници. Всяко от стихотворенията е посвещение. Оригиналността в стила на Рада е в това да минава незабелязано, но оставяйки винаги усещане за присъствие.

Стихотворения от „Стени и мостове”

ДЪГА НАД ПУСТОТАТА

Сред милиардите върху земята

след един от нас по-малко

остава пуст светът все повече.

Животът ни е мост, опрян на бездни.

НОВИНИТЕ

Със закоравялостта на хладен наблюдател гледам

новините. Бедствията по света не стихват:

урагани и цунами, лава от заспал вулкан,

глетчерите се стопяват, с трясък се откъсват

ледове от северната шапка, земетръси

сриват градове и свлачища настъпват,

пепелища от пожари стават ширнати гори.

Дупката в озоновия слой нараства и ще ни отвее.

Да му се не види и планета. Вън вали и

по прозореца се стичат закачливи вадички.

ОПАЗВАНЕ НА ОГЪНЯ

Тъй пурпурен електрожен, в

браздите на небитието –

видях – заселваш семенцата

свои.

Иван Цанев

Нашите приятели говорят с дрезгав глас.

Работят в хладни помещения и живеят

в студени домове.

Приятелите ни обядват с баничка на крак.

Вечерят в меланхолно кафене с геврек и бира,

пушат бясно.

Приятелите ни от залък си купуват книга

или ги пишат, за трохите от живота

казано направо.

Нашите приятели са тъжни, весели, бодливи,

според случая. Спестяват им благата.

Другото си просят.

Самотни топлят. Просто, незаспиващи вулкани.