Начало / Любопитно / „Ислямска държава“ от Лорета Наполеони (анотация и откъс)

„Ислямска държава“ от Лорета Наполеони (анотация и откъс)

АНОТАЦИЯ

„Книгата на Лорета Наполеони е чудесна изходна точка за онези, които се стремят към по-задълбочено разбиране на историята и сложната социална среда, на фона на която възниква „Ислямска държава“. Наполеони обяснява как тази разновидност на ислямизма не възниква във вакуум, а – почти неизбежно и отчасти преднамерено – от условията и обстоятелствата, създадени от намесата на Запада в Близкия изток през последното столетие.“

— Челси Манинг

От зараждането си в края на 90-те години на ХХ век като джихадистки блян на терориста Абу Мусаб ал-Заркауи, „Ислямска държава“ (известна с различни имена като ИДИЛ, ИДИС и „Ал-Каида в Ирак“) се е разраснала до огромно предприятие, преначертаващо националните граници в Близкия изток и властващо на територия по-голяма от Обединеното кралство, което е подчинило съществуването си на злокобнoтo тълкувание на закона на шариата.

В най-новата си книга световно признатата експертка по въпросите на тероризма Лорета Наполеони ни отвежда отвъд заглавията на вестниците. Тя ни показва, че макар западните медии да представят „Ислямска държава“ като най-обикновена банда престъпници във временен подем, организацията работи по изграждането на нов модел на държавност. Докато води класическа завоевателна война, за да „изкове“ своята версия на някогашния Халифат от VІІ век в нашето съвремие, ИД използва съвременни технологии, за да набира бойци и средства, като едновременно с това включва местното население във всекидневното управление на новата държава. Въздигнала се от пепелта на поредица провалени джихадистки начинания, ИД демонстрира дълбоко разбиране за същността на близкоизточната политика, използвайки пълноценно тактиката на „войната чрез посредници“ и на „държавата черупка“. Това не е просто поредната терористична мрежа, а внушителен враг, напълно съответстващ на нашата съвременност и на настоящия размирен световен ред. „Да се пренебрегват тези факти е не просто заблуждаващо и повърхностно, а и опасно“, пише Наполеони. „Формулата „Познай врага си“ си остава най-ефективното мото на войната срещу тероризма.“

ЗА АВТОРА

Лорета Наполеони е родена и израснала в Рим, активен член на феминисткото движение и политически активист. Тя е доктор на икономическите науки и притежава магистърски степени по философия на международните отношения и по тероризъм. Преподава в Judge Business Schools, Кеймбридж.

В началото на кариерата си като икономист работи за няколко банки и международни организации в Европа и САЩ. В началото на 80-те в продължение на две години работи в Националната банка на Унгария по проект за конвертируемостта на унгарския форинт, който 10 години по-късно става модел за конвертируемостта на рублата. През 1992 г. Наполеони оформя документацията за изграждането на Международната банка за възстановяване и развитие.

Тя е експерт по финансиране на тероризма и пране на пари и съветник на няколко правителства и международни организации по въпросите на антитероризма. Като председател на групата за финансиране на антитероризма към Мадридския клуб, Наполеони събира държавни глави от цял свят с цел създаване на нова стратегия за борба с финансирането на терористичните мрежи.

Наполеони е редовен коментатор за медии като CNN, Sky и BBC. Тя е сред икономистите, които предсказаха кризата с кредитите и рецесията. Съветник е на няколко банки по стратегиите за справяне с текущата криза. Редовно изнася лекции по икономика, тероризъм и пране на пари из целия свят.

Лорета е и колумнист в няколко европейски финансови издания като El Pais, The Guardian и Le Monde. През деветдесетте години е един от първите журналисти, интервюирали „Червените бригади“. В три последователни години провежда интервюта с членове на различни терористични организации. През 2003 интервюира последователи на Абу Мусаб ал-Заркауи в Европа и в Близкия изток.

Автор е на бестселърите Maonomics, Rogue Economics, Terror Incorporated и Insurgent Iraq.

ОТКЪС

Въведение

За първи път след края на Първата световна война въоръжена организация преначертава картата на Близкия изток, изработена от французите и британците. Водейки завоевателна война, „Ислямска държава“ (ИД), преди това известна като „Ислямска държава в Ирак и Леванта (ал-Шам)“, ИДИЛ или ИДИС, изличава границите, установени през 1916 г. от Договора Сайкс-Пико. Днес черно-златното знаме на ИД се вее на територия, по-голяма от Великобритания или от Тексас – от средиземноморските брегове на Сирия до сърцето на Ирак, тоест на сунитската племенна територия. От края на юни 2014 г. регионът става известен като Ислямски халифат – име, което престава да  съществува с разпадането на Османската империя вследствие предприетите действия от страна на Ататюрк през 1924 година.

Много западни наблюдатели виждат в „Ислямска държава“, както и в ал-Каида преди нея, анахронична организация, която иска да върне времето назад. Наистина, сирийски и иракски бежанци описват властта ѝ като неразличима от тази на режима на талибаните. Плакати забраняват пушенето и употребата на фотоапарати, жените нямат право да пътуват без да са придружени от роднина-мъж, трябва да са покрити изцяло и нямат право да носят панталони на публични места. В същото време „Ислямска държава“ провежда някаква форма на религиозно прочистване чрез агресивно налагане на смяна на религията. Жителите на територията ѝ, които не избягат, трябва или да приемат радикалната ѝ салафитска вяра, или да бъдат екзекутирани.

След възхода си на световната сцена, лидерът на ИД и Халиф Абу Бакр ал-Багдади е сравняван с водача на талибаните Мулла Омар. Иронията е, че тези сравнения вероятно са накарали западните разузнавания да го подценят – както него, така и силата на организацията му. Въпреки драконовската ѝ природа, би било грешка да определяме ИД като назадничава по същността си. Защото, докато светът на талибаните е ограничен до медресетата и знанието, основано единствено на писанията на Пророка, инкубаторът на „Ислямска държава“ са глобализацията и модерните технологии.

Това, което разграничава организацията от всички други предшестващи я въоръжени групировки (включително действащите през Студената война), и същевременно е причина за невероятните ѝ успехи, са нейните модерност и прагматичност. Ръководството ѝ демонстрира несравнимо осъзнаване на ограниченията на съвременните сили в един глобализиран и многополюсен свят. ИД например усети преди много други, че съвместна чуждестранна интервенция, подобна на тази в Либия и Ирак, не би била възможна в Сирия. Благодарение на това ръководството ѝ успешно и почти незабелязано се възползва от сирийския конфликт – съвременна версия на традиционната „война чрез посредници“ с много спонсори и въоръжени групировки. Желаещите смяна на режима в Сирия – Кувейт, Катар и Саудитска Арабия, бяха готови да спонсорират плеяда от въоръжени организации – ИД е само една от тях. Но единствено тя, вместо да води „война чрез посредници“ в полза на своите спонсори, употреби парите им, за да установи собствени крепости във финансово стратегически територии като богатите нефтени полета на Източна Сирия. Никога преди въоръжена близкоизточна организация не е успявала да се прояви като новия господар на региона, както стори „Ислямска държава“, използвайки финансите на богатите си спонсори от Залива.

В рязък контраст с реториката на талибаните и въпреки варварското си отношение към враговете, „Ислямска държава“ разпространява мощно и отчасти положително политическо послание към мюсюлманския свят – връщане на Халифата, нова Златна ера за исляма. Посланието идва в период на огромна дестабилизация на Близкия изток: Сирия и Ирак са в пламъци; Либия – изправена пред нов племенен конфликт; Египет – извън контрол и управляван от армията; Израел – отново във война с Ивицата Газа. Следователно прераждането на Халифата, воден от новия халиф ал-Багдади, изглежда на много сунити не като поява на още една въоръжена групировка, а като възход на обещаващо ново политическо образувание от пепелта на десетилетия война и разруха.

Фактът, че „Ислямският феникс“ се роди в първия ден ан Рамадан 2014 г. – свещения месец на пост и молитва, трябва да се смят акато силна поличба за предизвикателствата, които „Ислямска държава“ поставя пред легитимността на всичките 57 държави, чиито граждани изповядват исляма. По думите на говорителя на ИД Абу Мухаммад ал-Аднани: „Законността на всички емири, групировки, държави и организации става нищожна с разрастването на властта на Халифа и пристигането на неговите воини на тяхна територия“. Това е предизвикателство на съвременна държава, командваща модерна армия, която проследява легитимността си чак до първото териториално образувание на исляма в Арабия през VІІ и VІІІ век.

Хората, живеещи на границата със Сирия и Ирак, чувстват непосредствено тази заплаха. През юли 2014 г. знамето на „Ислямска държава“ се появи в йордански села, а през август хиляди бойци се стекоха в Ливан от Сирия и превзеха град Арсал. След началото на офанзивата дори бившите спонсори вече се страхуват от военната мощ на Халифата. В началото на юли например Саудитска Арабия дислоцира 30 000 войници на границата си с Ирак, след като иракската армия се оттегли от зоната.

Под религиозната фасада и терористичните тактики обаче се открива политическа и военна машина, напълно ангажирана с изграждането на нация и – още по-изненадващо – с търсене на консенсус в рамките на териториалните си завоевания. Жителите на контролираните от Хали фата територии потвърждават, че с пристигането на бойците на ИД се е подобрил всекидневният живот в селата. Бойците запълвали дупки на пътя, организирали социални кухни за бездомните и осигурили постоянно електричество. По този начин ИД демонстрира разбирането, че в ХХІ в. новите нации не могат да бъдат изграждани единствено чрез насилие и терор. За да успеят, те се нуждаят от вътрешен обществен консенсус.

Докато в териториален смисъл главният план е да се възроди древният Багдадски халифат – държава, простираща се в апогея си от столицата на Ирак до модерен Израел, преди да бъде унищожена от монголците през 1258 г. – политическата цел на „Ислямска държава“ е да съгради негово превъплъщение в условията на ХХІ век. В първата си реч като халиф ал-Багдади се закле да върне на мюсюлманите „достойнството, мощта, правата и лидерството“ от миналото и призова лекари, инженери, съдии и експерти по ислямско право да се присъединят към него. Докато говори, екип от преводачи работи почти в реално време, за да разпространи текста на речта на няколко езика в джихадистки сайтове,  Facebook и Twitter, включително на английски, френски и немски.

За мнозина основната цел на „Ислямска държава“ е да бъде за мюсюлманите сунити онова, което е Израел за евреите – държава върху древната им земя, възстановена в днешно време; силна религиозна държава, която да ги защитава, независимо къде се намират. Колкото шокиращо и противно да е това сравнение, то е силно послание за обезправените младежи мюсюлмани, живеещи в политическия вакуум, създаден от неблагоприятни фактори като ширещата се корупция, неравенството и несправедливостта в съвременните мюсюлмански държави: безмилостната диктатура на Башар ал-Асад; отказът на правителството на Нури ал-Малики да интегрира сунитите в тъканта на иракския политически живот и да спре преследването им от Багдадската политическа машина; невъзможността адекватно да се възстанови социално-икономическата инфраструктура, разрушена по време на войната; високото ниво на безработицата. Посланието е силно и в същото време – изкусително и за живеещите в чужбина, за обезправената европейска и американска мюсюлманска младеж, която се мъчи да се интегрира в едно западно общество, предлагащо все по-малко и по-малко възможности за младото поколение. Никоя друга въоръжена организация не е показвала подобно разбиране и политическа интуиция по отношение регионалната политика в Близкия изток и гнева на мюсюлманите имигранти по целия свят. Никоя друга въоръжена организация не се е адаптирала толкова успешно в опитите си за изграждане на нация към проблеми като осигуряване на базова социално-икономическа инфраструктура и бизнес партньорства с местните власти в контролираните територии.

Ръководството на ИД със сигурност е изучавало тактиката и структурата на други въоръжени групировки и е приложило техните уроци в новия контекст. Подобно на европейските въоръжени организации от 60-те и 70-те години на ХХ век като Червените бригади в Италия и ИРА в Северна Ирландия, „Ислямска държава“ оценява силата на „пропагандата на страха“ и е особено умела в употребата на социалните медии за разпространението на „лъскави“ клипове и снимки сред местната и световната аудитория на варварските си действия. Това, че страхът е много по-силно завоевателно оръжие от религиозните лекции, е факт, който от ал-Каида така и не разбраха. Също така „Ислямска държава“ успешно прецени, че тъкмо екстремното насилие продава новините. В един свят, пренаситен с информация, 24-часовият медиен цикъл търси все по-графични картини – оттам напливът от снимки и клипове с брутални наказания и мъчения, качени в Интернет във формати, които лесно могат да се гледат на мобилни телефони. В нашето воайорско виртуално общество садизмът в красива опаковка е станал популярно шоу.

ИД използва и по-близки примери, за да си извлича поуки за силата на пропагандата. „Ислямска държава“ е анализирала пропагандните машини, използвани от САЩ и Великобритания, за да оправдаят предварителния удар над Ирак през 2003 година. Особено внимание е обърнала на речта на тогавашния Държавен секретар на САЩ Колин Пауъл пред Съвета за сигурност на ООН на 5 февруари 2013 г., за която се смята, че е поставила началото на мита за Абу Мусаб ал-Заркауи, с който да се оправдае инвазията в Ирак. Благодарение на широката и професионална употреба на социалните медии, „Ислямска държава“ генерира една също толкова фалшива митология, за да си спечели привърженици и да набира бойци и средства из целия мюсюлмански свят.

Паяжината от тайни и митове, внимателно заплетена около лидера на ИД Абу Бакр ал-Багдади, е ключова за успеха на стратегията. В един свят, който, както казахме, е пренаситен с информация, мистерията също играе роля в стимулирането на  колективното въображение. Колкото по-скрито е нещо, толкова повече човек иска то да бъде разкрито, а колкото по-малко се знае за него, толкова повече остава за въображението. Дай на зрителите няколко клипа и те сами ще завършат картинката така, както им харесва. Съвременната реклама е изградила индустрия за трилиони на основата на тези прости принципи. Сега пропагандната машина на „Ислямска държава“ ги използва, за да създаде мита за ал-Багдади и за новия Халифат. Ислямът е основан на мистерията за завръщането на Пророка. И докато ИД тероризира западняците с шокиращо варварски убийства, едновременно с това тя кара мюсюлманските ѝ сподвижници да вярват, че Пророкът се е завърнал именно в лицето на ал-Багдади. Изненадваща е нашата изненада.

Използвайки тоягата на насилието и закона на Шариата, моркова на пропагандните социални медии и различните популярни обществени програми, насочени към подобряване условията на живот на сунитското население в рамките на Халифата, ИД демонстрира дълбокия си прагматизъм. (В това отношение също се различава от ал-Каида.) Ако тази стратегия успее, международната общност ще бъде принудена да се изправи пред нов сценарий в историята на тероризма и изграждането на нациите. Тоест, „Ислямска държава“ ще е представила работещото решение на „дилемата на тероризма“, която е най-голямото предизвикателство пред съвременната държава.

В действителност съвременната държава трябва да реши дали да смята терористичните актове за заплаха за националната сигурност, или за заплаха за реда и закона. Тази дилема произтича от двойната отговорност на модерната държава – да защитава гражданите си от външни врагове и от местни престъпници. Въоръжените групировки искат да отхвърлят съществуващите държави, затова са заплаха за националната сигурност. Целта на ИД например е да освободи териториите на стария Багдадски халифат от тираничното управление на шиитите и да анексира Йордания и Израел, за да създаде подобно на халифата държавно образувание. Въоръжените групировки обаче използват престъпни, а в случая на ал-Каида или „Ислямска държава“ – дори варварски средства, като самоубийствени атентати и разпъването на кръст на противниците си, за да постигнат целите си. До войната на Буш срещу тероризма държавите разглеждаха тероризма като форма на престъпление, т.е. като заплаха за закона и реда, и използваха правните си системи, за да се справят с него. Дори когато Буш обяви ал-Каида за заплаха за националната сигурност, членовете ѝ пак се считаха за „незаконни бойци“ и така и не получиха официален статут на врагове. Следователно тероризмът може да бъде определен като престъпление, извършвано за целите на войната.

Ако „Ислямска държава“ обаче успее чрез средствата на тероризма да получи териториален контрол и чрез социални и политически рефор ми да осигури вътрешен обществен консенсус, ако успее да изгради съвременна държава, която да бъде призната от останалия свят, ще докаже нещо, което всички въоръжени организации са твърдели – че членовете им не са престъпници, а врагове, въвлечени в асиметрична война с цел отхвърлянето на нелегитимни, тиранични и корумпирани режими. Независимо колко варварски са (или са били) действията им, за членовете на „Ислямска държава“ статутът им като врагове на Сирия и Ирак в този случай няма да бъде подлаган на съмнение.

Тази книга е писана докато завоевателната война на „Ислямска държава“ продължава, затова внимателно следи най-актуалните новини. Тъй като конфликтът  ще се разтегли във времето, книгата се опитва да отговори на основните въпроси около същността и целите на „Ислямска държава“ и Халифата; не да предвижда изхода на конфликта, а да помогне за разбирането на истинската му същност. Едно заключение, което може да бъде направено веднага, е, че след 11 септември ислямският тероризъм става по-силен, а не по-слаб (до такава степен, че вече се е разширил до полето да изгражда нации), като това се е случило, защото е успял да върви в крак с бързо променящия се свят, в който пропагандата и технологията играят все по-голяма роля. Същото обаче не може да се каже за силите, въвлечени в предотвратяването на неговото разпространение.

„Ислямска държава“ тук

Прочетете още

Cover-Myje-bez-jeni

„Мъже без жени“ от Харуки Мураками

По думите на Мураками, писането на романи е като да садиш гора, докато творенето на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *