Духовникът е един от „строителите на съвременна България”
След Варна и в София ще бъде представен първият том от „Съчинения”-та на Варненски и Преславски митрополит Симеон). Премиерата ще се състои на 29 септември, четвъртък, от 17,30 ч. в Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, ет. 2.
Съчиненията на Варненски и Преславски митрополит Симеон се издават за пръв път. Варненски и Преславски митрополит Симеон (1840–1937) е деец на Българското възраждане и на църковнонационалната борба, най-младият митрополит на Българската екзархия, станал такъв едва на 32 години и управлявал епархията си в продължение на 65 години – безпрецедентен случай в православния свят. След Освобождението е един от „строителите на съвременна България”, държавен и просветен деец, председател на III ОНС (1882–1883); публицист, учен-елинист, преводач, редовен (1884) и почетен член на БАН (1923). По многообразните си дарования, дела и заслуги, по мащаба на своята личност митрополит Симеон може да бъде сравняван не толкова със съвременниците му, колкото с големите духовни дейци и книжовници на миналото от величината на св. патриарх Евтимий.
Според авторитетното свидетелство-признание на акад. Михаил Арнаудов (1930 г.) митрополит Симеон е “жива история на българските усилия за църковно, културно и национално въздигане в последните 70 години”, в дейността си той е примирил „ония разнородни нравствени подбуди, които движеха протагонистите на Българското възраждане от Паисия до Илариона Макариополски”, а неговият живот е пример за „апостолско служене на християнския и народен дълг”.
Симеон е български духовник. Той е варненски и преславски митрополит от 1872 до 1937 г. Роден в град Бургас през 1840 г., митрополит Симеон произхожда от стар български род от с. Факия. По мъжка линия се родее с фамилията на Стефан Караджа, а по женска – с българо-албански род от с. Арбанаси до Велико Търново. Началното си образование Одисей (светското име на митрополит Симеон) получава в гръцкото училище в града, тъй като българско не съществува. През 1856 г. той постъпва в патриаршеското богословско училище на остров Халки. Тук под влияние на съучениците му у него се пробужда българското му самосъзнание. След завършване на богословското си образование през 1863 г. приема името Симеон в Атон, когато се замонашва.