„Волни ездачи, разярени бикове“ от Питър Бискинд (ревю)

10.11.2015 Читатели

Йордан ЛОЗАНОВ

„Днес, изисквам филмът да изразява радостта от правенето на кино или агонията от правене на кино. Не ме интересува нищо, което е по средата. Не ме интересуват всичките филми, които не пулсират.” Това са думи на Франсоа Трюфо, един от най- ярките режисьори от така наречената „френска нова вълна” в киното през 60-те години на миналият век.

Питър Бискинд пише именно за това, което Трюфо визира, в книгата си „Волни ездачи, разярени бикове”.

Бискинд – американски филмов историк и критик – ни открехва вратата на един от най-интересните периоди в историята на седмото изкуство. Мизансцена на книгата е грешно смятания за дом на филмовото изкуство – Холивуд в края на петдесетте години. Той описва период, в който филмовите студия в Ел Ей са на смъртният си одър. Период, в който киното, такова каквото го познаваме от времето на Чарли Чаплин, Хъмфри Богард и Мерилин Монро, прожектира последните си метри лента, чувствително изоставяйки от новаторските движения в Европа. Докато майстори, като Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годард, Ален Рене, Клод Льолуш, Федерико Фелини, Микеланджело Анониони правят арт кино, загърбвайки добре познато, шефовете на филмовите студия отвъд океана, агонизират, отказвайки да дадат път на младите таланти. А именно те са героите на тази книга.

Бискинд разказва за така наречената нова холивудска ера. Освен лентите, на които е кръстена книгата – „Разяреният бик” на Мартин Скорсезе и „Волни ездачи” на Денис Хопър – разбираме как са заснети повечето от вече легендарните американски филми.

„Бони и Клайд”, „Кръстникът”, „Абсолвентът”, „Военнополева болница”, „Апокалипсис сега” и още и още.

Именно това е периодът, в който изгряват имената на кино величията, които познаваме днес. Дъстин Хофман, Джак Никълсън, Робърт Олтмън, Питър Фонда, Джордж Лукас, Роман Полански…

Въпреки критиките отправени към автора относно достоверността на някои от епизодите в тази книга, „Волни ездачи, разярени бикове” е задължително четиво за всеки един човек, обичащ истинското кино.

Бискинд с лекота ни прекарва през хипи ерата на Холивуд. Той разказва познати и не чак толкова познати истории за създаването на филми, които и до ден днешен се изучават във филмовите училища.

Секс, наркотици, рокендрол и кино – това е Холивуд.

Това е и „Волни ездачи, разярени бикове” на Питър Бискинд.

Както е казал безсмъртният Жан-Люк Годард: „Киното е най-красивата измама на света”.