Английският писател Ник Хорнби (58) се прочу с книгите „Ега ти животът“, „Трудно е да бъдеш добър“ и „Кажи ми Маркъс“, както и мемоарите си като запален футболен фен „Треска за футбол“. Романите му получиха и допълнителен тласък след успешните си адаптации за малкия и големия екран. Напоследък обаче той е по-известен с работата си като сценарист и е зарязал писането на собствени книги. Последно той бе в екипа по сценария на пиесата по книгата „Бруклин“ от Колъм Тойнби, която ще бъде поставена на сцена в Лондон на 6 ноември. По този повод „Гардиън“ се свърза с Хорнби за да разкаже за разликите между писането на романи и сценарии.
–––––––
Имате четири сценария за филми, какво научихте от писането им?
– Най-трудното в писането на сценарии в сравнение с писането на романи, е да не се обезкуражаваш, защото понякога това е работа, на която не й се вижда краят. Прекарваш страшно много часове в занимаване с това и ако имаш и друга работа в един момент си задаваш въпроса: „Ама какъв е смисълът?“. И накрая, като излезе филмът, виждаш крайния продукт и разбираш, че си е струвало.
Има разлика и в техниката на писане, нали? Набляга се на минимализма, на показването, а не на текста?
– Да. В писането на сценарии се набляга на кондензирането на текста. Но е забавно да пишеш диалозите. Дори на най-маргиналните герои. Има и писане в писането, има и рекламно писане, но представено като художествено. Трябва да намериш място за всичко, за да се получи и търговски продукт. Понякога дори е забавно как някой по-маловажен герой се превръща в първостепенен.
Като писател имахте имиджа на мъжкар, пишете за музика, футбол, все момчешки неща. Като сценарист обаче проектите ви са насочени към дамска аудитория. По-трудно ли е писането за жени от това за мъже?
– Трудно е да се пише за когото и да било, освен за мен самия като читател. Най-лесно ми беше да напиша „Треска за футбол“, защото беше автобиографична. Но като цяло за мен няма разлика дали пиша за мъже или за жени.
Започнахте ли нов роман?
– Не…
А случвало ли ви си е да имате авторско блокиране?
– Писането е въпрос на самочувствие и търсене на смисъла на нещата. Разнообразието от идеи винаги ме е предпазвало от писателски блокаж. А когато пишеш сценарии, винаги има някой след теб, който казва: „Тази сцена трябва да е по-кратка!“ или „Трябва тези герои да направят еди-какво си“. Тогава няма как да блокираш. Хубаво е, когато някой друг взима решенията.
Смятате ли, че съвместната работа е по-добра от писането сам?
– Догодина ще се навършат 25 години, откакто за пръв път седнах сам да пиша. Винаги приемам с ентусиазъм работата с някой друг.
Вярвате ли в съдбата?
– Вярвам в съдбата… след като се е случила.
Как възрастта промени маниера ви на писане?
– Като погледна старите си писания, книгите си, си давам сметка, че сега не бих могъл да ги напиша. Ако трябваше да напиша днес „Треска за футбол“, тя щеше да е по-мъдра, но и по-скучна, защото едно от най-големите й качества е липсата на перспектива в нея.
Никога ли не сте се изкушавали да живеете някъде другаде освен в Лондон?
– Семейното ми положение не го позволява.
Все още ли сте запален по футбола?
– Няма промяна в тази насока. По-малките ми синове, които са на 11 и 12 години, са запалени фенове на „Арсенал“. Дори моят интерес да е позападнал, в крайна сметка няма как да пропусна мач.
Какви са другите ви мании освен музиката и футбола?
– Не мисля, че въобще имам някаква останала мания. Животът ми се промени, свързан е с много повече контакти и нямам време за обсесии. По принцип маниите са характерни за хората с повече свободно време.
Как се отървавате от стреса?
– Аз съм човек на телевизията. Сега е златният й век. И за моя изненада – обичам да гледам готварски риалити програми със семейството ми. Риалитата показват тенденцията, че хората живеят с измамното усещане, че имат някакъв талант, а всъщност нямат.
Как ще отпразнувате 25-тата годишнина от писателската си кариера?
– Ще си купя сандвич, а след това ще отида на фитнес.
Свързани заглавия
Ник Хорнби препоръча на родителите да казват на момчетата си да не четат
Ник Хорнби с първи роман от 5 години
Ник Хорнби: Кажете на момчетата, че книгите са неподходящи за тях, и те ще ги четат
Книги от Ник Хорнби тук